Skip to main content

 

 

Аналитичен доклад

за равнището на разбиране и прилагане

на хартата на основните права на ес

сред българските юристи

Изготвен на основата на социологическо проучване на

равнището на познаване на Хартата на основните права на ЕС,

проведено през 2017 г. от „Галъп” по проект

„ХЪБ – Как да прилагаме Хартата на основните права на ЕС на Балканите”

 

 

Общи характеристики на проучването.

Социологическото проучване е осъществено от „Галъп интернешънъл болкан“ EАД в периода 1 октомври – 20 ноември 2017 г. сред 541 анкетирани.

  1. Относно изпълнителя. Изпълнителят бе подбран в резултат на публична процедура въз основа на изискванията за максимален професионализъм.

„Галъп интернешънъл болкан“ EАД е една от 4-те най-авторитетни и с най-голям опит български социологически агенции, клон на престижната „Gallup International Association”.

„Gallup International Association” е създадена пред 1947 г. и регистрирана в Цюрих, Швейцария, с Управляващ офис във Виена, Австрия. Притежава подчертано независим статус. Корпорацията няма структурна йерархия и е организация за икономически независими институти за проучвания. През 2018 г. в структурата членуват 50 компании от целия свят.

Една от основните отлики на GIA е разнообразието от експерти във всички области, като всяко от участващите структури се ръководи от лица, които са водещи експерти и действителни предприемачи. GIA представлява международен „клуб” на интелектуални бизнес лидери в обществените, политически и пазарни проучвания.

Българската компания „Галъп интернешънъл болкан“ EАД (осъществила социологическото проучване) е създадена през 1993 г. и действа като Балкански регионален център, координиращ социологически агенции в няколко държави в Източна Европа. Осъществява средно 70 социологически проучвания на година, вкл. ежемесечни проучвания на политическите нагласи. Осъществявала е редица проучвания по въпроси, свързани с работата на съдебната система, правната култура и гражданското общество. Разполага с голям екип от специалисти, сподобни да осъществят над 100 000 интервюта ("face-to-face", CATI, online) годишно и изготвят задълбочени и цялостни анализи на резултатите. Разполагат с обособен департамент за защита на личните данни на клиентите или анкетираните.

Най-съществената информация за агенцията е налична на нейния уебсайт http://gallup-international.bg/.

В осъществяването на проекта участва с екип, ръководен от социолозите Първан Симеонов и Юлияна Гальова.

 

  1. Относно подготовката на въпросите. Обхватът и съдържанието на въпросниците за социологическото проучване бяха подготвени от членове на екипа на проекта (проф. А. Семов, доц. Юлия Захариева, д-р Христо Христев) в консултации с:
    • прокурор Калина Чапкънова, член на Висшия съдебен съвет,
    • адвокат Веселка Коева, член на Висшия адвокатски съвет,
    • съдия Панайот Генков, съдия във ВАС и и. д. председател на Административния съд – Бургас,
    • съдия Деница Вълкова, председател на Апелативния съд – Бургас,
    • адвокат Йордан Йорданов, председател на УС на Центъра за обучение на адвокати „Кр. Цончев”
    • и представителите на партньорските организации:
    • Andrea De Maio (EPLO) и Angeliki Papapanagiotou Leza (Judge in Administrative Court of Appeal of Athens)
    • и Prof. dr. Daniela-Anca Deteseanu (Faculty of Law, Bucharest  University).

Проведени бяха консултации с:

    • prof. Jean-Paul JACQUE, Honorary director of the Legal Service by the Council of the EU,
    • prof. Florénce Benoit-Rohmer, Honorary president of the University of Strasbourg, France, former Director of the Human Rights Academy, Venice, Italy,
    • prof. Erik Vandenhaute, Deputy Dean of the Faculty of Law by the Brussels Free University, Belguim,
    • prof. Jean-Denis Mouton, former director of the European University Center, Nancy, France.

Провеждането на проучването – и целият проект – са подкрепени с писмо от представляващия Висшия съдебен съвет и председател на Асоциацията на българските административни съдии съдия Боян Магдалинчев (прил. 1).

 

  1. Поставени цели и изпълнени задачи.
    1. Материален обхват: Социологическото проучване е осъществено на основата на въпросник с 63 въпроса (41 затворени и 21 отворени, но предвид множеството под въпроси – общо над 80 въпроса), разделени в 5 дяла, и 57 въпроса (общо над 70) за студентите в ЮФ, разделени в 5 дяла.
    2. Персонален обхват. Проучването е в 2 формата: сред практикуващи юристи и сред студенти по „Право”. Проведено е на национално равнище, независимо и в цялата страна, а не само в 1 регион или част от съдебната власт или юридически факултет, сред съдии, прокурори, адвокати, съдебни сътрудници и служители и студенти по право.

Анкетирани са: съдии и прокурори от съдилища от всички равнища в 5-те града – центрове на апелативни райони: София, Велико Търново, Варна, Бургас и Пловдив; адвокатите от адвокатските колегии от същите райони; студенти от два юридически факултета. Общо са анкетирани 335 практикуващи юристи и 206 студенти по „Право”.

Не е проверено изрично в проучването, но екипът на проекта си позволява да уточни, че много голяма част (със сигурност над ¾) от анкетираните практикувани юристи са завършили висше юридическо образование във факултет, различен от ЮФ на СУ…

    1. Изпълнени са следните задачи:
  • да установи степента на познаване на Хартата на основните права на ЕС сред съдиите и адвокатите в България
  • да изведе споделените проблеми при прилагането на Хартата
  • да установи степента на изучаване и познаване на Хартата в юридическите факултети
  • да изведе споделените проблеми при изучаването на Хартата
  • да установи степента на разбиране на важността на прилагането на Хартата
  • да предложи извод относно възможностите за подобряване на изучаването и прилагането на Хартата (и относно необходимите и подходящи инструменти за обучение относно Хартата на съдии, адвокати и студенти)
  • да установи други свързани проблеми.
    1. Изпълнителят е предоставил на възложителя следните услуги по изследването:

- съгласуване на въпросници и извадки;

- анкетиране;

- качествен контрол;

- компютърна обработка на данните;

- таблични доклади;

- компаративни и персонални разрези;

- анализ на основни изводи;

- участие на свои експерти в публично он-лайн обсъждане на резултатите и изводите от проучването, съвместно с представители на възложителя.

    1. Изпълнителят е предоставил на възложителя следните материали:
      1. Табличен доклад на обобщените резултати от проучването сред практикуващи юристи: съдии, прокурори, адвокати, съдебни служители и др. (Прил. 2);
      2. Табличен доклад на резултатите от проучването сред практикуващи юристи, проведено онлайн (Прил. 3);
      3. Детайлизиран разрез на резултатите от проучването сред практикуващи юристи, проведено онлайн (Прил. 4);
      4. Персонализиран разрез на отговорите на откритите въпроси в проучването сред практикуващи юристи (Прил. 5);
      5. Компаративен разрез на резултатите от проучването сред практикуващи юристи (Прил. 6)
      6. Синтетичен разрез на резултатите от проучването сред практикуващи юристи (Прил. 7)
      7. Табличен доклад на резултатите от проучването сред студенти по „Право” в ЮФ на СУ и ЮФ на УНСС (Прил. 8);
      8. Аналитичен доклад на резултатите от проучването, изготвен от екипа на „Галъп” (Прил. 9).
      9. Въпросник на проучването сред практикуващи юристи (Прил. 10)
      10. Въпросник на проучването сред студенти по „Право” (Прил. 11).

 

    1. Проучването е осъществено изцяло на български език – с печатни анкети (на хартия) и онлайн. Изводите от проучването са оформени на български език с резюме на английски език. Формат: електронен.
    2. За постигане на по-високо качество на резултатите, проучването бе осъществено по отделно в 2 формата (и с разлика във въпросите, отчитащи липсата на практическа опит): сред практикуващи юристи (с 335 анкетирани) и сред студенти (с 206 анкетирани).

 

 

 

 

А. ПРОУЧВАНЕ СРЕД ПРАКТИКУВАЩИ ЮРИСТИ

 

І. Характеристики на респондентите.

      1. Общ брой анкетирани. В социологическото проучване са участвали общо 335 български юристи. Анкета на хартия са попълнили 250 респонденти, а онлайн анкета са попълнили 85 респонденти. Данните по-надолу са обобщени от анкетата на хартия и онлайн анкетата, а където има специфики, са отбелязани.
      2. Професионален профил:
  • Съдии 22 или 6 %
  • Прокурори 11 или 3 %
  • адвокати 238 или 71 %
  • юрисконсулти 5 или до 1 %
  • други юристи 59 или до 20 %

В частност от тях онлайн анкета са попълнили 10 съдии, 4 прокурори, 57 адвокати и 14 други юристи.

Анкетирани са респонденти от общо 46 различни структури в системата на правосъдието (съдилища, прокуратури, адвокатски колегии) и други 7 структури (държавни органи и др.). 13 % не са посочили месторабота.

      1. Личностен профил: пол, възраст
  • жени: 188 (56 %), мъже: 74 (22%), без отговор: 73 (22 %). Приемаме, че отговорилите на анкетата са 75 % жени и 25 % мъже. Както и че този признак няма съществено значение за този вид проучване…
  • 72% от анкетираните са на възраст 31-50 г., 10 % - до 30 г. и 16 % над 50 г. Приемаме, че възрастовият профил съответства на типичния профил на практикуващ юрист, проявяващ интерес към кариерно/професионално израстване чрез професионална квалификация.
  • 86 % от анкетираните са посочили име, което показва много ниска степен на анонимност (при изрично предвидена възможност).

 

 

ІІ. Основни изводи

  1. Относно важността на проблематиката. Практически всички анкетирани са изразили разбиране за необходимостта и ползата от подобно проучване.
  2. Относно познаването на Правото на ЕС. Установява се относително висока степен на самооценка за познаване на Правото на ЕС, съпроводена с относително ниска степен на действително познаване (въз основа на няколко контролни въпроса).
  3. Относно познаването на ХОПЕС и разбирането на приложението (приложното поле) на ХОПЕС. Установява се ясно съзнание за много ниска степен на познаване на ХОПЕС и на разбиране за обхвата (приложното поле) на Хартата.
  4. Относно приложимостта на ХОПЕС спрямо бежанците/мигрантите. Установява се много голяма степен на неразбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела (или по-общо за правна защита) на бежанци/мигранти. Установява се подценяване на тази проблематика.
  5. Относно необходимостта от обучения относно ХОПЕС. Радикално голяма част от анкетираните заявяват ясно разбиране за необходимостта от обучения относно ХОПЕС (приложно поле, действие, прилагане). Установяват се и примери на очевидно познаване/разбиране на ХОПЕС, съпроводени с ясно изразена потребност от обучение и готовност за участие в такова (при ок. 7 % от анкетираните)!
  6. Относно личната готовност за участие в обучения относно ХОПЕС. Много голяма част от анкетираните заявяват лична потребност от обучение (готовност за лично участие) с голяма вариативност относно предпочитаните форми (продължителност, организатор, лектори).

 

 

ІІІ. Детайлизирани изводи

 

Тенденцията за интеграция, спазване на правата на човека и споделяне на общи ценности след приемането на Маастрихтския договор през 1992 г. придвижва процеса по създаване на Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) като част от евентуална бъдеща конституция на ЕС, която така и не се реализира. Правният акт „Харта” намира ефективно приложение едва след 2009 г., по силата на Договора от Лисабон. ХОПЕС е акт с ранг на първичен източник на правото на ЕС и голямо значение за гражданите и практикуващите юристи.

България, като пълноправен член на ЕС от 2007 г., е задължена да прилага ХОПЕС, тъй като актът е част от първичното право на Съюза и има примат над националното законодателство на страните-членки.

Въпреки че Хартата има сила на правен източник от 2009 г., не е ясно в каква степен българските юристи са запознати с нея и с нейното прилагане – казус, който заслужава нарочно внимание и изследване.

За изготвянето на настоящия обзор е приложен качествен метод на изследване върху информация, придобита по количествен способ. Обзорът се фокусира върху данните от откритите въпроси. Проучването е проведено с анкета с 63 въпроса (41 затворени и 21 отворени, но предвид множеството под въпроси – общо над 80 въпроса), групирани в 5 блока (А – 14 въпроса, Б – 24, В – 6, Г – 4, Д – 15).

Анкетирани са 335 съдии, прокурори, адвокати, юрисконсулти, съдебни помощници и др. чрез 250 анкети на хартиен носител и 85 онлайн анкети.

Извлечени са основни схващания/виждания за познаването на Правото на ЕС (ПЕС) и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), сравнението с ЕКПЧ, приложението на ХОПЕС, правата на бежанците/мигрантите и общата защита на основните права на човека, представи на какво се дължи ниската степен на познаване, необходимостта от задълбочено обучение и изискванията/очакванията от такова, личната потребност/готовност за участие в задълбочено обучение относно ХОПЕС.

 

 

  1. Относно важността на проблематиката.

Практически всички анкетирани са изразили разбиране за необходимостта и ползата от подобно проучване и с много съвестно посочване на отговори (включително изрични на 21 отворени въпроса) са изразили активна съпричастност/ангажираност с темата. Изключително високият дял заявили (признали!) ниска или практически никаква степен на познаване Правото на ЕС (в-с А1) или на Хартата на основните права на ЕС (А3) е ясен индикатор за съвестно и честно отношение към проучването и на ясно разбиране за важността на проблематиката.

 

 

  1. Относно познаването на Правото на ЕС (ПЕС).

Установява се впечатляващо ниска степен на самооценка за добро познаване на Правото на ЕС, съпроводена с ясни косвени доказателства за отсъствието на добро познание.

 

    1. На въпроса „В каква степен смятате, че познавате Правото на ЕС?” (А1) по скалата на самооценка от 1 (изобщо не го познавам) до 10 (запознат/а съм напълно):
  • 59 % отговарят с 1 до 3 (практически пълно непознаване)!
  • 38 % отговарят с 4 до 7 (слабо или недобро познаване) и
  • 4 % отговарят с 8 до 10 (добро или пълно познаване).

Това е на практика заявление на 96 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на правото на ЕС! Изключително силен индикатор както за високо самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем, който следва да бъде отразен и в дейностите по проекта!

    1. Особено показателно е, че сред анкетираните на възраст над 50 г. (общо 52 от 335 анкетирани или над 8 %) делът на оценилите познанията си за ПЕС като практически нулеви (отг. 1-3) е 68 %. Сред непосочилите възрастта си този дял също е значителен: 63 % (при 0 отговори за добро познаване!).
    2. Съответно сред анкетираните на възраст до 30 г. (за които се предполага, че в обучението си в ЮФ би трябвало да са добили поне базови знания) отговорилите по същия начин са цели 43 % (отново при 4 % смятащи, че познават ПЕС много добре).
    3. Разбираемо е, че сред анкетираните съдии само 48 % определят най-ниско познанията си (1-3), докато 10 % ги определят максимално високо (8-10). Сред анкетираните адвокати съответните дялове са 58 % (пълно непознаване) срещу 4 % (добро познаване).
    4. Може да установи малко по-висока степен на непознаване на ПЕС сред съдиите и адвокатите от по-малки съдебни райони и особено от по-долни съдилища (районни) спрямо тези на анкетираните от София или от съдилища от по-високо ниво. Това предполага извод за необходимост обучението непременно да включи съдии и адвокати от съдебни райони извън София и магистрати от по-ниско ниво институции на съдебната система.
    5. Самооценката за познаването на принципите на прилагане на ПЕС (А2) е аналогична:
  • 51 % отговарят с 1 до 3 (практически пълно непознаване)!,
  • 42 % отговарят с 4 до 7 (слабо или недобро познаване) и
  • 5 % отговарят с 8 до 10 (добро или пълно познаване).

Установеното виждане за малко по-добро познаване на принципите на прилагане на ПЕС (в сравнение с познаването на цялото ПЕС) е силно подвеждащо (видно и от отговорите на следващи въпроси, а и от прочита на практиката на българските съдилища): това е една от най-проблемните и най-често драматично непознавани материи от правото на ЕС!

Установява се заявление на 95 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на принципите на прилагане на правото на ЕС! Изключително силен индикатор за наличие на много голям проблем, пряко свързан и с въпроса за прилагането на ХОПЕС!

 

 

  1. Относно познаването на ХОПЕС.

Установява се впечатляващо ниска степен на самооценка и за познаването на ХОПЕС, съпроводена с ясни доказателства за отсъствието на добро познание.

    1. На въпроса „В каква степен познавате ХОПЕС?” (А3) по скалата на самооценка от 1 (изобщо не го познавам) до 10 (запознат/а съм напълно):
  • 63 % отговарят с 1 до 3 (практически пълно непознаване)! (срещу 59 % относно познаването на ПЕС),
  • 30 % отговарят с 4 до 7 (слабо или недобро познаване) и
  • 7 % отговарят с 8 до 10 (добро или пълно познаване)! (срещу 4 % относно познаването на ПЕС).

Това е на практика заявление на 93 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС! Изключително силен индикатор както за самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем!

 

    1. Сред анкетираните на възраст над 50 г. делът на оценилите познанията си за ХОПЕС като практически нулеви (отг. 1-3) е 69 % (практически същият, като относно познаването на ПЕС), а познаващи ХОПЕС (отг. 8-10) няма!

 

    1. Съответно сред анкетираните на възраст до 30 г. (за които се предполага, че в обучението си в ЮФ би трябвало да са добили поне базови знания) отговорилите по същия начин са цели 51 % (при 6 % смятащи, че познават ХОПЕС много добре).

 

    1. Тук очевидно самооценката е направена старателно, доколкото сред анкетираните съдии цели 62 % определят най-ниско (1-3) познанията си за ХОПЕС (срещу 48 % „непознаващи” ПЕС) и само 5 % ги определят максимално високо (8-10). Сред анкетираните адвокати резултатите са практически идентични!

 

    1. Може отново да установи малко по-висока степен на непознаване на ХОПЕС сред съдиите и адвокатите от по-малки съдебни райони и особено от по-долни съдилища (районни – 70 % пълно непознаване) спрямо тези на анкетираните от София или от съдилища от по-високо ниво (ок 55 %).

Данните позволяват да се установи много силно съзнание за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС сред всички анкетирани!

 

    1. Естествено на въпроса „Изучавали ли сте ХОПЕС” (А4) отговорите са аналогични: 67 % „Не” (68 % сред адвокатите и 62 % сред съдиите, 71 % сред анкетираните на възраст над 50 г.)

 

    1. Сред 30-те % заявили, че са изучавали ХОПЕС (по какъвто и да било начин…), 46 % от отговорилите така са изучавали ХОПЕС в ЮФ (разбираемо 85 % на възраст под 30 г.). Показателно е твърдението, че 46 % от изучавалите ХОПЕС са го направили в обучения на НИП/ЦОА, което показва ясно:
  • доброто разбиране на 2-те съсловни образователни организации за необходимостта от обучение относно ХОПЕС
  • изключително слабите резултати, които проведените обучения (в традиционни форми…) са постигнали.

 

    1. На въпроса „Какво смятате, че не знаете относно ХОПЕС” (А6) 13 % са отговорили, че не знаят „нищо” или „почти нищо”, а 42 % не са отговорили изобщо, което означава 55 % пълно незнание! 42 % са направили изричен коментар (конкретен отговор), обобщено разбирането за непознаване на ХОПЕС се свежда до:
  • целите на ХОПЕС (за какво точно служи този правен инструмент);
  • съдържанието на ХОПЕС (какви права закрепва);
  • действието/прилагането на ХОПЕС (за кого се отнася, на кого налага задължения и какви, на кого предоставя правя и спрямо кого);
  • Прокараното в ХОПЕС съществено разграничение между „права” и „принципи” (респ. действието на отделните норми на ХОПЕС);
  • Приложното поле на ХОПЕС (кога, пред кого, по какви дела, в кои случаи, по чия инициатива се прилага ХОПЕС);
  • Последиците при неприлагане/неспазване на ХОПЕС и
  • Разликата между „прилагане” и „спазване” на ХОПЕС.

 

    1. Леко подвеждащият (но поради това още по-показателен) въпрос „Длъжен ли е националният законодател да приеме акт по прилагането на ХОПЕС” (А7) е довел до показателни тревожни резултати:
  • макар 56 % да са отговорили правилно с „Не”,
  • цели 44 % отговарят с „Да” (18%) или „Колебая се” (25%), което е драматично неразбиране на последиците от влизането в сила на ХОПЕС.

 

    1. Проблемите с познаването на ХОПЕС проличават много ясно и при въпросите (с контролен характер) относно ЕКПЧ:
    • Въпросът „Смятате ли, че възможността за позоваване на ХОПЕС е същата, като на ЕКПЧ?” (А13) предполага бърз и еднозначен отговор „По-малка” (евентуално с уточнения в предвидената възможност), но такъв отговор са дали само 3 % от анкетираните!

Това налага категоричен извод за пълно непознаване на приложното поле на ХОПЕС!

  • Наистина цели 53 % са дали свободен отговор (с коментар), но отговорите на 36 от тези 53 % са неверни или неточни.
  • Впечатляват със своята абсурдност отговори като:

По-малка. Защото не се познава материята.” (?!)

Защото е акт, който има промяна спрямо определен закон” (потресаващо!)

„По  голяма, доколкото е налице по голям спектър от защитени права”

По-голяма е защото ЕС не е подписал ЕКПЧ и не е страна по нея, а ХОПЕС е основен източник на правото застопорен в чл.6 на ДЕС”;

„Възможността за позоваване на ХОПЕС е по-голяма защото е задължителна за ДЧ на ЕС” (сякаш Конвенцията не е?)

„Няма разлика във възможността за позоваване, но приложимостта на ХОПЕС е по-тясна – само когато попада в приложното поле на ПЕС” (освен дълбоко вътрешно противоречие, този показателен отговор разкрива и неразбиране на въпроса – що е „възможност за позоваване”…)

„Позоваването на ХОПЕС, ако се степенува е по - малка, тъй като от ЕКЗПЧ произтичат основни права, а ХОПЕС ги потвърждава” (?!)

„ХОПЕС се отличава с по-голямо приложно поле и обхват до равнището на ЕС. ХОПЕС урежда по-широк обем на права и свободи на гражданите на ЕС” (пълно неразбиране както относно приложното поле, така и относно „възможността”…).

„Считам, че ЕКПЧ намира по-голямо приложение, тъй като страни по нея са, както всички държави членки (ДЧ), така и други държави, които не са членове на ЕС, т.е. има по-широко приложение, поради броя на държавите, подписали  и ратифицирали ЕКПЧ” (?!?)

„Хартата е родово понятие, ЕКПЧ е вид, т.е. относимостта е род към вид” (трогателно…)

„Ако е в интерес на гражданите, следва да се направи позоваване на Хартата, независимо, че ЕКПЧ е по-конкретна” (можем да се надяваме, че отговорилият не е поне съдия…)

„С различна насоченост са”

„Същата, от един ранг са, така мисля”… И немалко други!

  • И само 6 анкетирани са дали напълно верен отговор, като този: „По-малка е. ХОПЕС се прилага само по дела, при които ПЕС е приложимо/относимо. При ЕКЗПЧ няма подобно ограничение” или „Приложимостта на ХОПЕС е по-малка, тъй като за да се приложи, е необходимо наличието на реална връзка с правото на ЕС”!
    • На въпроса „Смятате ли, че ЕКПЧ се прилага/спазва по-добре от ХОПЕС? Защо?” (Б4) 47 % не са отговорили (озадачаващо), а 43 % са отговорили със свой текст, обобщено еднозначно показващ по-добро прилагане на ЕКПЧ.

Правят впечатление обаче тревожни отговори, като:

„Защото си има съд , традиционна норма и предвидимост на актовете” (?! Какъв съд, кои актове са предвидими?)

„Да, вероятно защото е по-известна както на практиците, така и на обикновения гражданин, а и се изучава по-задълбочено в ЮФ” (съвсем ясен, отразяващ масово разбиране и показателен отговор!), респ. Да, познава се по-добре от съдилищата”

„В България трудно се прилагат и спазват и директивите и на двата акта.” (Потресаващо!)

„Да, защото се прилага по дълго време и може би има по-солидна практика по дела, свързани с ЕКПЧ.”

Да, защото е с по-голяма сила” и „Да, защото има директен ефект” (Шокиращо неверни отговори, разкриващи изключително дълбоко неразбиране – както на правната сила (ранг, място в йерархията на правните източници), така и действието на двата акта!)

„Прилагат се в синхрон, тъй като целта и посоката им е еднаква.” (?!?)

Изключително показателни са отговори като: „ЕКПЧ се прилага/спазва по-добре от ХОПЕС, защото България е страна по нея от преди приемането и в ЕС. В тази връзка има по-добра запознатост с правата, защитени по ЕКПЧ. Освен това, винаги, когато се говори за права на човека, то е в светлината на ЕКПЧ, а не на ХОПЕС.“ и „ЕКПЧ е по-позната на гражданите”!

 

    1. Въпросът „Според Вас разпоредбите на ХОПЕС имат ли директен ефект? Защо?” (А14) е контролен и очевидно изисква добро познаване на материята.
  • С просто „Да” (неуместно) са отговорили 21 %,
  • с Не” само 5 %,
  • а 24 % нямат идея за отговора (и 33 % от съдиите, които именно трябва да прилагат нормите с директен ефект!),
  • но 50 % съвестно отговарят подробно, уви, в повечето случаи неточно – най-вече в смисъл „Да”, без наложителното разграничение за кои норми на ХОПЕС се отнася:

„Би следвало , но съдиите не съблюдават за спазването на ХОПЕС , не знаят как да го направят и основно не желаят да усложняват процеса. Доста по лесно е при дела по ЗОДОВ, но там също позоваването на ХОПЕС обикновено е бланкетно и не води до самостоятелна обосновка на съдебният акт” (показателен отговор!)

„Да, вертикален директен ефект /първично право, принципи ЕС/” (Норма с директен ефект, закрепваща основно право на човека, да не се прилага в равнопоставените отношения между частните лица /хоризонтален ДЕ/?!)

„Да, те са в ДФЕС и не се нуждаят от въвеждане” (3 груби грешки в 6 думи!)

„Трябва да има, защото е договор между страните-членки” (Хартата – договор?!)

„Да, поради превес над националното законодателство”; „Да, разпоредбите на ХОПЕС имат директен ефект, защото при противоречие с националния закон и ХОПЕС, той не се прилага” или „Да, защото може да се позовеш на противоречие между националната разпоредба и ХОПЕС” (Пълно объркване на директен ефект и примат!)

„Така зададен този въпрос буди двусмислие: „Директен ефект“ върху кого?” (Разтърсващо!)

„Мисля, че имат, тъй като член на ЕС България е възприела европейското право”

„Да, поради специфичният си материал” (Изумително!)

  • и само 5-има от 170 (!) са отговори вярно в смисъл „Да, ако отговарят на критериите за директен ефект” или най-вече „Да, ако нормата закрепва „право”, а не „принцип”…

 

    1. На централния за проекта контролен въпрос „Говорят ли Ви нещо делата Akkerberg Franson, Siragusa или Willems” цели 33 % са отговорили с „Да”, което е безусловно невярно предвид отговорите на предходните въпроси…
    2. На базата на направения синтез и анализ на отговорите на респондентите, може да се установи

много съществено, практически пълно, непознаване на действието (и съдържанието!) на ХОПЕС!

В по-голямата си част получените отговори варират:

    • от непознаване на механизма на прилагане в практиката“, „процедурни правила“, „как ефективно да я ползвам, а и правилно“, „в кои случаи и как на практика може да се приложи ХОПЕС“, „съдебна практика, тълкуване“, „механизмите за пряка употреба в националния съдебен процес“,
    • до почти пълно незнание що е ХОПЕС: „смятам, че почти нищо не знам за ХОПЕС, тъй като не съм я чел“, „не съм изучавала Хартата“, „нищо не знам“, а някои дори объркват ХОПЕС с ЕКПЧ (Европейска конвенция за правата на човека).

 

 

  1. Относно познаването/разбирането на приложението (приложното поле) на ХОПЕС (централната проблематика на проучването).

Установява се много ясно съзнание за непознаването/неразбирането на приложното поле на Хартата, въпреки някои случаи на декларирано познаване („добро” или „относително добро”), съпроводено с доказателства за липса на такова…

    1. На основополагащия за целите на проекта (изучаване „само” на приложното поле на ХОПЕС) въпрос „Кога се прилага ХОПЕС” (А8) 7 % са посочили „винаги” (напълно невярно), а 35 % не са отговорили. От далите изричен отговор обаче още 37 % отговарят напълно невярно или недостатъчно вярно, което прави общо 79 % непознаване/неразбиране!

Това е достатъчно, за да се направи ясен извод за масово непознаване на приложното поле (възможността за позоваване) на ХОПЕС!

    1. Отчита се и липсата на практически опит, което се отразява върху теоретичните знания: Не я прилагам често. Считам, че не съм добре запозната с всички начини на прилагането й“, „Липсата на пряка възможност за прилагане на хартата“, „Приложението на ХОПЕС в адвокатската практика – защита по наказателни дела, производство по граждански и административни дела“.
  • Липсата на практически опит и позовавания на ХОПЕС може да се докаже и от следните два въпроса от анкетата: „По какви дела сте се позовавали на ХОПЕС?“ и „По какви дела сте прилагали ХОПЕС?“
  • В почти всички случаи полетата остават непопълнени, което свидетелства за слабо приложение на Хартата в българската правна система. Въпреки това, има и респонденти, които твърдят, че са се позовавали на нея по възпитателни, наказателни, граждански и административни дела. Ето два примера за такива:

 „Административни /основно данъчни от гледна нарушение на правото на защита при събиране и кредитиране на доказателства /, както и по трудови дела където е налице явна дискриминация при прекратяване на трудови правоотношения“.

     „Срещу неправомерно използване на медиите, оклеветяване на граждани; за неразумен срок на водене на дело; несправедлив съдебен процес.“

 

    1. Може да се установи положителна тенденция по отношение на предполагаемите общи знания кога се прилага ХОПЕС. Наблюдава се активно изразяване на мнение и обосновка.

Респондентите описват обхвата на прилагането на Хартата по различни дела: Всякакви“, „Наказателни, административни и трудови, както и производства пред КЗД“, „По всякакви. Граждански, наказателни, административни“, „По дела, по които приложимото национално право противоречи, не съответства или не може да се тълкува в системата на уредените в ХОПЕС права“ (неясен и неверен отговор), „Видът на делото е без значение, ХОПЕС се изпълнява само по себе си“, „По дела, по които е относимо правото на ЕС“ (най-точният отговор), „Прилага се по граждански, административни и наказателни дела във всички случаи, когато се засягат права свободи, принципи, които ЕС признава“, „Всеки вид, свързан с нарушаване на заложените в нея основополагащи ценности, като равенство, свобода, достойнство“.

Тази положителна тенденция на „мерак” за прилагане е съпроводена с много широко неразбиране на възможността за прилагане/позоваване на ХОПЕС (видно от отговорите на контролните въпроси, виж надолу).

 

    1. Тенденции в разбирането и прилагането на ХОПЕС.
      1. На базата на направения синтез и анализ на отговорите на респондентите, може да се твърди, че те по-скоро не са запознати (още по-малко цялостно) с Хартата на основните права на Европейския съюз. В по-голямата си степен получените отзиви варират
      • от непознаване на механизма на прилагане в практиката“, „процедурни правила“, „как ефективно да я ползвам, а и правилно“, „в кои случаи и как на практика може да се приложи ХОПЕС“, „съдебна практика, тълкуване“, „механизмите за пряка употреба в националния съдебен процес“,
      • до почти пълно незнание що е ХОПЕС: „смятам, че почти нищо не знам за ХОПЕС, тъй като не съм я чел“, „не съм изучавала Хартата“, „нищо не знам“, а някои дори объркват ХОПЕС с ЕКПЧ (Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи).
      1. Отчита се и липсата на практически опит, което се отразява върху теоретичните знания: Не я прилагам често. Считам, че не съм добре запозната с всички начини на прилагането й“, „Липсата на пряка възможност за прилагане на хартата“, „Приложението на ХОПЕС в адвокатската практика – защита по наказателни дела, производство по граждански и административни дела“.

   Липсата на практически опит и позовавания на ХОПЕС може да се докаже и от следните два въпроса от анкетата: „По какви дела сте се позовавали на ХОПЕС?“ и „По какви дела сте прилагали ХОПЕС?“. В почти всички случаи отговорите на тези открити въпроси остават непопълнени, което свидетелства за слабо познаване и приложение на Хартата в българската правна система. Въпреки това има и респонденти, които твърдят, че са се позовавали на нея по „възпитателни, наказателни, граждански и административни дела”. Ето два примера:

 „Административни (основно данъчни от гледна нарушение на правото на защита при събиране и кредитиране на доказателства), както и по трудови дела където е налице явна дискриминация при прекратяване на трудови правоотношения“.

„Срещу неправомерно използване на медиите, оклеветяване на граждани; за неразумен срок на водене на дело; несправедлив съдебен процес.“

      1. Някои респонденти дори се позоват на вътрешни норми (закони): „Прилага се предпочтително пред всички норми на националното законодателство, които му противоречат предвид комисионната норма на чл. 5, ал. 4, изр. последно от Конституцията на РБ“.

 

    1. На базата на отговорите на респондентите може да се установи, че ЕКПЧ е по-разпознаваема и се използва повече от юристите в България. На въпроса „Смятате ли, че ЕКПЧ се прилага/спазва по-добре от ХОПЕС?“ (Б4) мнозинството отговоря положително, в смисъл: Да, вероятно защото е по-известна както на практиците, така и на обикновения гражданин, а и се изучава по-задълбочено в ЮФ“. Установяват се обаче много тревожни факти:
      1. Въпросът „Може ли неспазване на ХОПЕС да бъде отнесено до ЕСПЧ?” (Б24.1.) показва дълбоко неразбиране на действието на ХОПЕС! Само 30 % отговарят правилно с „Да”, почти толкова – обратно…
      2. Драматично неразбиране на съдържанието на ХОПЕС показва и обратният въпрос „Може ли неспазване на ЕКПЧ да бъде сметнато за нарушение на ХОПЕС?” (Б24.2), като 31 % отговарят с „Да”, 18 % с „Не”, но 48 % остават без отговор...
      3. Още по-тревожно и показващо масово неразбиране обхвата и съдържанието на ХОПЕС е отговарянето само на 48 % от анкетираните (и само 52 % от съдиите) с „Да” на въпроса „Възможно ли е позоваване едновременно на ХОПЕС и ЕКПЧ за едно и също право?” (Б24.3)

 

    1. Относно ролята на прокуратура и на администрация по отношение на ХОПЕС.
      1. Според анкетираните прокурорът има задължения да спазва и прилага Хартата, което се подразбира от затворения въпрос „Длъжен ли е прокурорът да спазва/прилага ХОПЕС? (Б7), чийто отговор „Да“ (60%) препраща към въпроса „Как прокурорът спазва/прилага ХОПЕС?” (Б8), на който респондентите са дали изчерпателни отговори, а „НЕ“ (4%) препраща към въпроса „Защо, според Вас, прокурорът не е длъжен да спазва/ прилага ХОПЕС?” (Б9), при който почти липсват отговори.
      2. На въпроса „Длъжен ли е прокурорът да прилага/спазва ХОПЕС?” (Б7) все пак преобладава отговорът „Да” (60 %), но цели 40 % не разбират това! Показателно е са степента на разбиране, че САМО 55 % от анкетираните прокурори са отговорили с „Да”…
      3. По повод на отговорите на въпроса „Как прокурорът спазва/прилага ХОПЕС?” (Б8), респондентите представят в какви ситуации и по какъв начин трябва прокурорите да спазват ХОПЕС, което показва хаотични базисни познания за приложението й: „Следейки дали националната норма не е в противоречие с ХОПЕС“, „Длъжен е да следи за спазване на основните права на гражданите“, „При противоречие между националното законодателство и ХОПЕС, трябва да се позове на ХОПЕС“.
    • Цели 60 % са отговорили с изричен коментар (но пък само 50 % от анкетираните прокурори), а други 50 % (?!?) изобщо не са отговорили?!
    • Показателни (и предимно тревожни) са отговори, които са:
  • Абсурдни или показващи пълно неразбиране:

„Изчита правата на заподозрения/обвиняемия при задържането му.”

„Да искат отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС”

Да осигури защита на обвиняем, както и да е информиран относно размера на присъда за съответното деяние.” (?!)

„Не ограничава човешки права”

„Прилага разпоредбите на ХОПЕС, когато има различие с вътрешноправни норми”

„Прокуратурата няма право да повдига обвинение и да поддържа наказателно преследване за престъпление, за което вече има оправдателен или осъдителен акт (съдебно решение) на територията на Съюза.” (никаква връзка с Хартата!)

  • или силно скептични:

„Не мисля, че въобще я спазва/прилага”

„Не я прилага и не я спазва, въпреки, че е длъжен”

„Не спазва, работят по собствени правила”…

„Никак. Не се следи за спазването на правата на гражданите. Особено що се касае до исканията, които се правят по отношение на мерките за неотклонение.”

  • или показващи известно положително отношение (разбиране поне на значението, ако не и на приложимостта):

„При преценка за повдигане на обвинение не прилага разпоредба, която противоречи на ХОПЕС”

„Като изпълнява задълженията си, зачитайки правата по Хартата”

„Прокурорът следва да е не само обвинител, но и да гарантира законността”

„Като съблюдава да не се нарушават основните права и свободи в досъдебното производство” (а в съдебното?)

Като прилага законите и съобразявайки се с ХОПЕС

Като прилага норми от ХОПЕС относно основните права на страните в наказателния процес, ако има празноти или противоречия в НПК и НП (А без „празноти”?)

Като съблюдава практиката, когато ХОПЕС се прилага (?!?)

Мисля, че относно наказателноправните права, инкорпорирани в нея

Ако в ситуациите по нак. дело ПЕС е приложим или относим – връзка с ПЕС” или „Винаги, когато е необходимо да се приложи правото на ЕС или то е относимо по делото.”, или „Съблюдава съвместимостта на националното право. (Това са по-скоро добри отговори!)

      1. Някои от отговорите са по-пълни и изчерпателни:

„В качеството на държавен обвинител прокурорът е длъжен да подлага сам себе си на своеобразен „контрол“ – да следи дали поддържането на едно обвинение съгласно националната норма няма да влезе в открито противоречие на норма на ХОПЕС.“

„Прокурорът е длъжен да спазва и прилага правилата на ХОПЕС в своята работа, като поведението му, действията, които извършва в изпълняваните на предоставяните му правомощия, както и в актовете, които постановява, следва да съответстват и да са съобразени с разпоредбите на ХОПЕС.“

      1. Въпреки разбирането за задължението на прокурорите да спазват ХОПЕС, тъй като е елемент от първичното право на ЕС, съществена част от респондентите смятат, че прокурорите нито се позовават, нито спазват Хартата („Не спазва и не прилага; прилага само вътрешното законодателство“, „Не е запознат с нормите на ХОПЕС, нито съблюдава за противоречия с ХОПЕС“, „Никак. Не се следи за спазването на правата на гражданите. Особено що се касае до исканията, които се правят по отношение на мерките за неотклонение.“). Повечето от отговорите на анкетирани прокурори много ясно илюстрират собствено непознаване на материята, съпроводено със съзнание за задължението да спазват Хартата…
      2. В отговорите се откроява и следното твърдение: „Длъжен е, но не ги спазва  – Особено презумпцията за невинност – това задължение важи за всички представители на публичната власт: прокурори, полицаи, дори и законодатели и министри.“
      3. Според респондентите, неспазването на задълженията доста често се дължи на  това, че „не познават съдържанието и приложимостта“.
      4. На въпроса „Защо, според Вас, прокурорът не е длъжен да спазва/ прилага ХОПЕС?” (Б9) 54 % от анкетираните не са отговорили, а сред изричните отговори (46 %) показателно четем:

„Длъжен е да спазва наднационалното законодателство” (?!)

„Защото НПК регламентира задължителните за спазване права” (?!?)

„Прокурорът поддържа обвинението, но от Съда зависи дали да остави националната норма, противоречаща на такава на ЕС, не приложена.” (Драматично неразбиране на ролята на прокурора по спазването на правото на ЕС!)

И особено: „Наказателните норми са вътрешни и не касаят ХОПЕС” или „НП по принцип е извън ХОПЕС.” (Има ли още колебаещи се защо е необходимо задълбочено изучаване на приложното поле на ХОПЕС?...)

      1. По отношение на администрацията резултатите са почти идентични. Според голяма част от респондентите администрацията е длъжна да прилага и спазва ХОПЕС. Това може да се установи от въпроса „Длъжна ли е администрацията да спазва/ прилага ХОПЕС?” (Б10), където с „Да“ са отговорили 64% от респондентите и с „Не“ е едва 2%. Това са се отразява и в пренасочващите отворени въпроси Б11 и Б12. При последния почти липсват отговори.
  • Като тревожна обаче може да се определи констатацията, че само 64 % от анкетираните смятат, че „администрацията е длъжна да спазва/ прилага ХОПЕС” (в-с Б10[1]), което означава, че цели 36 % нямат такава убеденост?!
  • На уточняващия открит въпрос „Как администрацията спазва/прилага ХОПЕС?” (Б11) с изричен текст са отговорили само 55 % от анкетираните, като преобладават отговори в смисъл „изобщо не го спазва”, отделно други 9 % изрично посочват отговор „Не я спазва”. Отговорилите с разбиране за задълженията на администрацията респонденти показват хаотични  знания и разбиране кога и как би трябвало да се случва това: „Чрез спазване на вътрешните правила, издадени върху основата на ХОПЕС. По отношение достъпа до административни услуги, получаване на информация и др.“, „Съобразява решенията и действията си с ХОПЕС.“, Като се отнася отговорно и уважително към всички граждани без оглед на пол, раса и цвят на кожата.“, „Чрез правилното приложение на ПЕС, законодателството (националното) и установяването на административна практика в унисон с тях.“
  • Има и абсурдни отговори, като: „Спазвайки законите, които са заложени в нея”…
      1. Въпреки че администрацията трябва да спазва ХОПЕС, голяма част от респондентите са на мнение, че това не се случва: „Администрацията не спазва ХОПЕС, не я познава“, „Не спазва и не прилага ХОПЕС“, „Ами не я спазва много. Голяма част от служителите в администрацията не я познават и не я прилагат.“
      2. На подвеждащия контролен открит въпрос Защо, според Вас, администрацията не е длъжна да спазва/прилага ХОПЕС?” (Б12) разбираемо само 43 % са отговорили изрично, като са дали по-скоро абсурдни отговори:

Има вътрешна нормативна уредба.

ХОПЕС не създава нови задължения за държавите членки в материи, които са тяхна запазена компетентност.

Защото се съобразява с вътрешните закони на страната

Защото те (българската и европейската) администрация е адресат на пр. норми. Разпоредбите на ХОПЕС (чл. 51) се отнасят до институциите, службите на ЕС, но единствено, когато прилагат ПЕС. (Смислен отговор, показващ разбиране, но с дълбоко вътрешно противоречие).

 

    1. Особено красноречиви са резултатите на въпросите относно фактическото познаване и позоваване на ХОПЕС по правни професии/функции:
      1. Показателни са отговорите на 2 контролни въпроса:
  • „Познават ли адвокатите ХОПЕС” (А10.4) – 11 % отговарят с „Да”, 42 % с „Не” и 46 % деликатно с „Колебая се”, като сред анкетираните съдии „колебаещи се” по този деликатен въпрос са 67 % (?!), но цели 29 % отговарят с „Не”…
  • „Позовават ли се адвокатите на ХОПЕС” (А10.5) – 17 % отговарят с „Да” (което означава позоваване без познаване!) и цели 43 % с „Не”. Посочването на „Колебая се/Без отговор” от цели 40 % е наглед абсурдно (няма как анкетираните съдии, прокурори и адвокати да не знаят дали адвокатите се позовават на ХОПЕС!) и всъщност следва да се чете като деликатно „Не”…
      1. Този прочит се потвърждава ясно от пресечния въпрос „Уместно ли се позовават адвокатите на ХОПЕС” (А10.6) 18 % отговарят с „Да” (като следва да се отчита, че 71 % от анкетираните са адвокати!), но пък цели 82 % отговарят с „Не” (деликатните 24 %) или „Колебая се/Без отговор” (58 %). Изводът е ясен: над 80 % от анкетираните не смятат, че адвокатите се позовават уместно на ХОПЕС! Сред анкетираните съдии така смятат общо 86 %...
      2. Съответно на въпроса „А позовават ли се адвокатите безпричинно/неуместно на ХОПЕС” (А10.7.) 22 % отговарят с „Да”, а други 58 не отговарят еднозначно, което е отказ от отговор „Не”… Сред съдиите само 24 % не смятат, че адвокатите не се позовават на ХОПЕС неуместно…

 

    1. Обратните по смисъл въпроси – относно позоваването на ХОПЕС от съдиите – водят до още по-показателни резултати.
      1. На въпроса „Умеят ли съдиите правилно да прилагат ХОПЕС” (А10.8, с отчитане на голямото мнозинство анкетирани адвокати, но пък при почти пълна липса на анонимност!), впечатляващо с „Да” са отговорили само 7 %! Общо 93 % са отговорили с „Не” (32 %!) или „Колебая се/Без отговор”, което може да се обясни предимно с деликатност. Израз на категорична самокритичност показват и отговорите на анкетираните съдии: само 14 % от съдиите смятат, че съдиите правилно прилагат ХОПЕС!
      2. На конкретизиращия (но практически най-важен!) въпрос „Умеят ли съдиите правилно да определят приложима ли е ХОПЕС по конкретно дело” (А10.9) само 10 % са отговорили обнадеждаващо с „Да”, 27 % с еднозначно „Не” и останалите – предпазливо, но не и положително… Положително сред самите съдии отговарят също едва 14 %! Впрочем, отговорите на този въпрос (като цяло аналогични на предходния, принципно различен) показват в някаква степен и неразбиране на самия въпрос ()…
      3. Това проличава особено ясно в скрития контролен въпрос (пряко разкриващ разбирането относно приложното поле на ХОПЕС!) „Приложима ли е ХОПЕС по дело, по което приложима или относима е една директива на ЕС”!
  • Базовото разбиране на въпроса (и материята) изисква единодушен отговор „Да” – но такъв са дали само 62 % от анкетираните (и също само 62 % от съдиите!), респ. 30 % са изразили незнание (колебание), но цели 38 % от съдиите! Така общо 38 % от анкетираните не са се справили с този централен за целия проект въпрос, разкриващ разбиране за приложното поле на ХОПЕС!
  • И този резултат обаче не бива да ни подвежда: на въпроса „Приложима ли е ХОПЕС по наказателно дело? Защо?” 21 % не са отговорили (не знаят…), а от отговорилите с изричен текст общо 58 % (виж Приложение 3 с анализ на отговорите на откритите въпроси), цели 46 % са дали напълно неверен или неточен отговор!
  • Това е особено показателно за степента на разбиране на проблема с определянето на приложното поле на ХОПЕС доколкото в практиката на СЕС елементите на „реална връзка” са изведени за първи път ясно именно по преюдициално запитване по наказателно дело („Акерберг”)…
  • Аналогично тревожни са отговорите на следващия (и също контролен, доколкото няма разлика в приложимостта) въпрос „Приложима ли е ХОПЕС по гражданско дело” (А.12)…

 

    1. От особено съществено значение са въпросите относно личните впечатления относно прилагането на ХОПЕС.
      1. Показателно е, че на въпроса „Според Вас лично, гражданите познават ли ХОПЕС” (А10.2.) 90 % отговарят категорично с „Не” и само 1 % с „Да” (и сред тях нито един съдия). Аналогично на въпроса „Позовават ли се гражданите на ХОПЕС” (А10.3.) с „Да” отговарят само 7 % (но сред тях само 5 % съдии – което навярно означава, че според 5 % от анкетираните съдии гражданите се позовават на ХОПЕС без да я познават).
      2. Въпросът „Според Вашите лични впечатления прилага ли се ХОПЕС по дела пред българските съдилища” (Б5) позволява степенуване на преценката, при което:
  • 23 % смятат, че „изобщо не се прилага”, а други 25 % се колебаят, което означава 48 % представа за неприлагане;
  • Други цели 37 % посочват „Много рядко”,
  • а още 13 % „Далеч не винаги, когато е възможно/наложително”.
  • Обобщено над 90 % от анкетираните нямат впечатления за (добро) прилагане на ХОПЕС по делата пред български съдилища!
      1. Въпросът „Познавате ли примери на позоваване на ХОПЕС в решения на ВКС или ВАС?” (Б6.1) още по-показателно е получил само 16 % отговор „Да” (и само 14 % от съдиите!, но 50 % от съдебните помощници, дали защото по-активно четат съдебната практика?!). Несъмнено такива примери има, но тяхното непознаване е категорично установимо…
      2. Наглед елементарния (съзнателно подвеждащ) въпрос „Длъжни ли са съдиите да спазват ХОПЕС” (Б6.2) е получил само 80 % утвърдителен отговор.
      3. Много показателно е обаче, че на следващия (контролен и ключов за проекта) въпрос „Длъжни ли са съдиите служебно да следят за спазването на ХОПЕС?” (Б6.3) наглед шокиращо (и крайно показателно) само 57 % са отговорили с единствено възможния верен отговор „Да”! Този резултат е изключително показателен и налагащ много съществени изводи – както за необходимите резултати от реализацията на проекта, така и по-общо относно обучението на българските юристи по Право на ЕС.
      4. Тези констатации се допълват и от направените по-горе изводи по отговорите на въпросите относно способността („умеят ли”) на съдиите да прилагат ХОПЕС или да определят приложното й поле (Б6.4 и Б6.5) и относно ролята на прокурора по прилагането/спазването на ХОПЕС (Б7-Б9).

 

    1. Личната ангажираност на анкетираните с прилагането на ХОПЕС (от особена важност за проекта) е проверена във въпросите:
    • „Вие лично позовавали ли сте се на ХОПЕС?” (Б13), като само 14 % отговарят с „Да” (и само 10 % от съдиите!,но 16 % от адвокатите) и след това само те отговарят на въпроса
    • „По какви дела сте се позовавали на ХОПЕС?” (Б14), като са предложили голямо разнообразие от отговори, преобладаващо „административни дела” (но и с тревожния отговор „Винаги, когато по делото има относимост и връзка с ПЕС”).
    • На въпроса „А прилагали ли сте ХОПЕС?” (Б15) положителен отговор дават само 23 „опитни” респонденти (но нито 1 съдия или прокурор!), които след това на въпроса „По какви дела сте прилагали ХОПЕС” (Б16) дават по същество идентични отговори…
    • Контролният въпрос „Отказвали ли сте прилагане/позоваване на ХОПЕС?” (Б17) е получил положителен отговор от 6 анкетирани (2 %), сред които 1 съдия, но цели 5 адвокати (любопитно е на кого и какво точно са отказали…).
    • Аргументите за отказ на тези 6 респонденти (Б18) разкриват дълбок песимизъм: С аргумент, че съдът няма да се съобрази с направеното от мен искане”, Повечето от съдиите не се съобразяват с позоваването на ХОПЕС, точно както и с позоваването на Конституцията”, но и убедителни, като: „Винаги, когато прилагаме норма, която не е в обхвата на ПЕС или то не е относимо.“…
    • Ангажираните с този кръг въпроси респонденти са относително малко, за да се направят устойчиви изводи, но може да се приеме, че практиката по прилагането на ХОПЕС е крайно ограничена, съпроводена със силен скептицизъм до колко изобщо това е възможно!

 

    1. Много показателни обаче са отговорите на следващата група контролни въпроси:
  • „Можете ли с едно изречение да определите кога (в какви случаи) е възможно/необходимо позоваване/прилагане на ХОПЕС?” (Б19), на който практически не могат да отговорят 44 %, а от „отговорилите” 56 % над 45% са дали тежко или достатъчно неверен/неточен отговор, респ. само ок. 10 % от анкетираните имат вярна представа относно приложимостта на ХОПЕС! Основните грешки в отговорите са свързани най-вече с:
  • неразбиране на приложното поле на ХОПЕС (твърдения – подобно на установеното по-горе – за приложимост „винаги”)
  • дълбоко непознаване на материалния обхват на Хартата (какви права са защитени);
  • дълбоко неразбиране на разликата между „права” и „принципи”, закрепени в Хартата;
  • неспособност за разграничаване между директния ефект и примата и
  • съмнение доколко съдията ще сметне за задължително да се съобрази с ХОПЕС…
  • „Посочете случаи/примери на неспазване или неправилно прилагане на ХОПЕС” (Б20) и „Имали ли сте случаи на според Вас неоснователен отказ от съдия да приложи/спази ХОПЕС?”(Б21.1.) са въпроси, които практически не са получили достатъчно за анализ отговори, очевиден знак за липса на наблюдения и практика по прилагането на ХОПЕС.
  • По-активно респондентите са отговорили на въпроса „Имали ли сте случаи на според Вас неоснователен отказ съдия да приложи/спази норма от Правото на ЕС?” (Б21.2), като с „Да” отговарят 16 % от анкетираните, повечето адвокати, но и 2 съдии).
  • По същество същите (18 % „Да”) са отговорите на въпроса „Имали ли сте случаи на според Вас неоснователен отказ съдия да приложи/спази примата на Правото на ЕС?” (Б21.3). Очевидно познатите на анкетираните откази са свързани именно с отказ от зачитане на примата на съюзното право – проблем в практиката на българските съдилища, ясно познат на анализаторите.
  • Някакво разбиране за значението на примата обаче изразяват цели 65 %, отговорили с „Да” на въпроса „Ако български закон (или друга правна норма) противоречи на ХОПЕС, длъжен ли е националният съдия да го/я остави неприложен/а?” (Б24.5).
  • От отговорите на други открити въпроси (при хоризонтален съпоставителен прочит на анкетните карти на така отговорилите) обаче става видно, че повечето отговорили наглед правилно с „Да” дълбоко не разбират именно приложното поле на ХОПЕС (в стил „Във всички случаи на противоречие”) и неправилно приемат, че нормите на ХОПЕС – по аналогия с нормите на ПЕС изобщо – имат примат във всички случаи, докато определяща при този въпрос е способността да се посочи именно приложимостта (с примат) на норма на ХОПЕС само в случай, който има „реална връзка” с правото на ЕС („уредена” или „засегната” материя).
  • Същият извод се потвърждава и от видимата разлика (44 срещу 65 %) на отговорилите с „Да” на предполагащия напълно еднакъв отговор (доколкото международните договори на България, като част от вътрешното й право, са обхванати на общо основание от примата на съюзното право…) въпрос „Ако международен договор на България противоречи на ХОПЕС, длъжен ли е националният съдия да го остави неприложен?” (Б24/6).
  • Изключително показателен за високата степен на непознаване на значението и действието (ролята) на ХОПЕС е базовият за нуждите на проекта въпрос „Произтичат ли от ХОПЕС по-засилени задължения за националния съдия, отколкото по ЕКПЧ?” (Б21.4), където очевидният (дори само заради по-широкообхватния примат на съюзното право, но и заради задължението за преюдициално запитване във всеки случай на основателно съмнение, напр. относно противоречието на вътрешна норма с норма от ПЕС) отговор „Да” е посочен само от 26 %, а цели 50 % не знаят (колебаят се), докато други 24 % смело отговарят неправилно с „Не”!
  • Относително обнадеждаващо е, че на много важния въпрос „Има ли разлика между „прилагане” и „спазване” на ХОПЕС?” (Б21.5) (пряко свързан с проблема за действието на нормите на ХОПЕС и разграничението между „права” /с директен ефект/ и „принципи” /изискващи спазване/) цели 55 % отговарят правилно с „Да”. Може да се съжалява, че на този въпрос не бе дадена възможност за изричен отговор, който да покаже степента на разбиране…
  • Показателен – вкл. за искреността на анкетираните 335 български юристи, която е възхитителна! – е отговорът само с 29 % „Да” (макар и също очевидно в акт на самонадценяване) на въпроса „Наясно ли сте в какви случаи (по какви дела) се дължи спазване/прилагане на ХОПЕС?” (Б22). Цели 71 % (сред които 67 % от съдиите и 91 % от прокурорите) са отговорили честно с „Не”, което е достатъчен индикатор за извода за непознаване на ХОПЕС.
  • Предполагаемо въпросът „Ако разпоредба на ХОПЕС няма директен ефект, може и да прояви примат?” (Б24/7) е затруднил анкетираните (50 % не знаят отговора, а 39 % отговарят с „Да”, което, уви, не е верен отговор, ако не се направи решаващо разграничение според вида директен ефект – вертикален или хоризонтален), тъй като именно по този въпрос СЕС има нова и по-скоро противоречива практика.

Това очевидно е един от проблемите, който трябва да намери централно място в обучителните материали и обученията по проекта!

 

 

  1. Относно приложимостта на ХОПЕС спрямо бежанците/мигрантите.

Установява се много голяма степен на неразбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела (или по-общо за правна защита) на бежанци/мигранти. Установява се подценяване на тази проблематика. В огромната част от случаите въпросът за правата на бежанците/мигрантите се разглежда без отчитане на специфика в светлината на общия въпрос „Спазват ли се човешките права в България?”.

 

    1. Въпросът „Правото на ЕС прилага ли се (има ли отношение) към мигрантите/бежанците?” (В1) е позволил установяване на относително разбиране (60 % „Да” и само 8 % „Не”).

 

    1. Въпросът „ХОПЕС прилага ли се (има ли отношение) към мигрантите/бежанците?” обаче отново показва неразбиране на приложното поле на ХОПЕС – с „Да” са отговорили само 49 % (при 60 % „Да” на предходния въпрос, като двата въпроса предполагат напълно идентичен отговор именно поради приложимостта на ХОПЕС във всички случаи, когато ПЕС е приложимо/относимо!).

 

    1. Уточняващият (очевидно само за отговорилите с „Да” на предходния) въпрос „Пред кого?” (В3) се прилага ХОПЕС по отношение на бежанците позволява открити отговори, които най-често показват неразбиране в стил „Пред националните съдилища и Съда в Люксембург” или „Пред институциите, органите, службите и агенциите на Съюза” или пък „Административни съдилища”…

 

    1. Показателно обаче на въпросите „Смятате ли, че българската администрация спазва ХОПЕС по отношение на мигрантите/бежанците?” (В4.1) и „Смятате ли, че българските съдилища спазват ХОПЕС по отношение на мигрантите/бежанците?” (В4.2) отговорите са много близки: 15 и 19 % „Да”, 21 и 19 % „Не”, при 61 и 64 % „Колебая се”. Това показва обща представа за широко неприлагане/неспазване на ХОПЕС по отношение на бежанците/мигрантите в България.

 

    1. Безспорно най-голям интерес от поставените въпроси поражда „Смятате ли, че в българското общество има широка нагласа за пълно спазване на човешките права на мигрантите/бежанците? Защо?” (В5) и „Кои основни човешки права на мигрантите/ бежанците смятате, че не са достатъчно добре защитени (или би трябвало да бъдат добре защитени)?” (В6). В по-голямата си част респондентите, дори и слабо запознати с ХОПЕС, имат мнения и позиции, които са много по-добре аргументирани, отколкото отговорите им, свързани с Хартата.
      1. Може да се изведе тенденция в отговорите: преобладават онези, в които се отбелязва, че в България няма настроения за спазване на човешките права на мигрантите/бежанците:
  • Едни смятат, че това се дължи на страх:

„Не. Защото съществува висока доза несигурност, създавана от присъствието на емигрантите поради факта на тяхната разнородност и липсата на правила за защита на населението от радикалите сред тях“

„Не. Обществената нагласа на голяма част от българското общество спрямо мигрантите и бежанците е негативно поради това, че българските граждани се чувстват застрашени от тези хора, които не познават, а и администрацията и законодателят не вършат своята работа.“

  • Други обвързват правата на мигрантите/бежанците с тези на българските граждани:

„Не смятам, че в българското общество съществуват нагласи за спазване на човешките права на бежанци и мигранти, тъй като в България не са гарантирани по никакъв начин човешките права на самите българи (граждани)“, „Не, защото не се спазват човешките права на българските граждани и обществото не се чувства достатъчно комфортно, при това положение да радетелстват за чуждите“.

  • Други смятат, че положението може да се дължи на социални, културни и образователни различия:

„Не, заради затормозен на държавата бюджет и ограничаване социалните разходи за местното население. Съществено влияние оказват различната религиозна принадлежност, различната култура, нрави, традиции и образователно ниво. Най-вече криминогенните нагласи и действия“.

„Нагласата за спазване на човешките права на мигрантите/бежанците не е широка в нашето общество, защото то е по-консервативно и ревниво към своите традиции и нрави, в които се намесват тези на мигрантите“.

  • Разбира се, макар и да са малко, има респонденти, които смятат, че българските граждани са добре настроени към спазването на човешките права:

„Да, смятам, че има такава нагласа. Исторически българинът е хуманно и демократично настроен и споделя демократичните ценности на европейските общности.“

„Българското общество е толерантно и съчувства на хората в беда. Настроенията срещу мигрантите  са резултат от злоупотреба с права.“

      1. Заради наличието на негативна тенденция в разбиранията на българските граждани относно правата на човека, респондентите дават набор от препоръки за правоприлагане, които да гарантират спазването на човешките права на мигрантите/бежанците:

„Правото на достойнство, неприкосновеност, на човешко отношение и липса на унизително отношение, право на свобода и сигурност, свобода на религията, , право на убежище и защита, недискриминация“;

„Правото на справедлив процес, правото на добри условия на живот в лагерите и местата за задържане/лишаване от свобода“;

Правото на свободно придвижване, правото на здравеопазване, образование и пр.“;

„Правото на човешко достойнство; Правото на убежище; Право на защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране.“

      1. Има и такива респонденти, които смятат, че въпреки негативните нагласи към мигрантите/бежанците, държавата се грижи за спазването на правата им:

„Смятам, че правата им са достатъчно защитен, според икономическите възможности на страната“;

„Достатъчно добре са защитени всички човешки права на мигрантите/бежанците“.

 

    1. Показателно и тук е – в по-общия прочит на отношението към защитата на основните права – че на въпроса „Според вас лично, гражданите познават ли ХОПЕС” (А10.2.) 90 % отговарят категорично с „Не” и само 1 % с „Да” (и сред тях нито един съдия). Аналогично на въпроса „Позовават ли се гражданите на ХОПЕС” (А10.3.) с „Да” отговарят само 7 % (и сред тях само 5 % съдии).

 

    1. Редица изрични отговори на въпроса „Смятате ли, че в българското общество има широка нагласа за пълно спазване на човешките права на мигрантите/бежанците? Защо?” (В5) правят впечатление (със самоочевидни изводи…):

По отношение на тези субекти защита на правата получават в степен, която гражданите на България не могат и да си мечтаят. Наблюдава се обаче тенденция за липса на прочит на правата от страна на съда, което е систематична грешка

Не. Защото съществува висока доза несигурност, създавана от присъствието на емигрантите поради факта на тяхната разнородност и липсата на правила за защита на населението от радикалите сред тях.

Не и широка нагласа. Може би причината се корени в черти от националния ни характер - мнителност към чуждите, в известна степен шовинизъм

Широка – в никакъв случай, българите са достатъчно угнетени от неспазването на собствените им права, в собствената им родина

Не, обществото е нетолерантно към мигрантите/бежанците поради дълбокото си убеждение, че собствените му права не се спазват в достатъчна степен

Не смятам, че в българското общество съществуват нагласи за спазване на човешките права на бежанци и мигранти, тъй като в България не са гарантирани по никакъв начин човешките права на самите българи (граждани).

Не. Българското общество не се информира, включително съдиите, прокурорите и адвокатите по отношение гарантиране и спазване на човешките права на българските граждани, а още по-малко на емигрантите/бежанците

Не. Обществото е склонно да игнорира правата на мигрантите, заради чувство и усещане, че мигрантите имат повече права от самите български граждани

Не, поради социалният статус и полови причини, както и поради социалната обстановка в държавата, но според възможностите на страната, редно е да се очаква повече

Няма такава нагласа. Българските граждани не са възпитани да знаят и защитават своите права, още по-малко ги интересуват правата на чуждите граждани

Не. Отношението към тях като цяло е негативно и е ясно, че преминават през България само транзитно.

Не. По-голямата част от българите смятат, че на бежанците им се предоставят по-широки права, отколкото на българите.

Има нагласа, но не ги прилага. Хората на местно ниво са милостиви и съпричастни, но общо погледнато се страхуват от хаос, в който държавата не е в състояние да ги защити.

Не. Българска народопсихология! Липса на толерантност и много други причини…

 

    1. Очевидна е негативната представа изобщо за възможността за защита на основни човешки права пред български съд: на въпроса „Могат ли гражданите да имат доверие на българския съд за защита на своите основни права?” (Г2.2), много показателно с „Да” отговарят само 30 %! Все пак положително отговарят 67 % от съдиите…

Обаче на въпроса „Могат ли гражданите да имат доверие на ЕС за защита на основните си права?” (Г2.1), цели 65 % отговарят положително (и 67 % от съдиите?!?)…

 

    1. Въпросът „Според Вас лично, на кого гражданите могат да имат доверие за защита на основните си човешки права?” (Г3) с предложени множество възможни отговора и възможност за повече от един отговор, наглед изненадващо анкетираните кредитират най-високо съда (59 %) и прокуратурата (макар и само 22 %) срещу „никого” (23 %) и само 8 % за „чужди посолства”. Все пак показателно е, че 90 % от анкетираните съдии и 91% от анкетираните прокурори посочват с най-голямо доверие именно съда!

Очевидно – и навярно обяснимо с умора в края на мащабното проучване – е обаче драстичното противоречие между отговорите могат ли гражданите да имат доверие на българския съд (30 % „Да”, Г.2.2) и „На кого могат да имат доверие…” (65 % за „съда”, Г3)! То показва сблъсък между желано и възможно, объркване в представите (правилно-реално) и …известно усещане за недоверие в себе си…

 

    1. Показателни са и отговорите на въпроса „Кои основни човешки права на мигрантите/ бежанците смятате, че не са достатъчно добре защитени (или би трябвало да бъдат добре защитени)?” (В6):

Основен проблем е разделянето на дела на семейства, като всеки член е обработван самостоятелно, така се достига до парадокса, че малолетно дете получава статут, а родителите му или един от тях вече са отведени от страната и върнати на страната по произход

Правото на достойнство, неприкосновеност, на човешко отношение и липса на унизително отношение, право на свобода и сигурност, свобода на религията, , право на убежище и защита, недискриминация

Право на материални условия на приемане, които им осигуряват жизнено равнище в съответствие с човешкото им достойнство; право да останат на територията на приемащата държава; в българското и в съюзното право работи реален механизъм за легален достъп на търсещите закрила лица до територията на страна от ЕС

Правото на справедлив процес, правото на добри условия на живот в лагерите и местата за задържане/лишаване от свобода

По-скоро трябва да се разграничават бежанците, за които съществува сериозен риск за живота им в собствената им държава от останалите мигранти

Трудно е да се даде конкретен отговор, тъй като основни права на българските граждани също не са достатъчно добре защитени. *Право на достойно  възнаграждение на труд. *Право на качествено медицинско обслужване. *Право на свободно движение.

Право на правни консултации, право на превод по водените с тяхно участие дела

Равенство пред закона, право на достъп до документи, дипломатична и консулска закрила, справедлив съдебен процес. Съдебните процеси срещу мигранти са пълен фарс – на конвейер, без отчитане особеностите на всеки случай

Правото на живот. Убиха един край Средец и казаха, че било от рикошет на куршум.

Свободно придвижване, равно третиране, недискриминиране на расова и религиозна основа би следвало да бъдат по-добре защитени.

Право на живот, здраве, човешки условия. Често се дискриминират. Не ги допускат в училища (децата). Не ги допускат да наемат имоти и да живеят (случаят Елин Пелин).

„Зачитане на човешкото достойнство; неприкосновеност на личността; Право на свобода и сигурност; защита от изтезания и нечовешко и унизително отношение; спазване на правата на жените; на децата; спазване на съответните права, правила и процедури в случаите на принудително отвеждане, експулсиране, екстрадация; право на убежище.“

 

    1. Наложителни са изводи за:
  • Широко усещане за липса на толерантност и нагласа за защита на човешките права набежанците/мигрантите;
  • Всеобща представа, че ХОПЕС практически не се прилага/спазва по отношение на бежанците/мигрантите;
  • Неумение на юристите да определят в кои случаи и как ХОПЕС може да бъде приложена по отношение на мигранти/бежанци
  • Търсене на оправдания извън правната система.

 

 

  1. Относно необходимостта от обучения относно ХОПЕС.

Необходимостта е определена като голяма от съществено доминиращ дял (86 %) от респондентите!

 

    1. Въпросът „Когато има проблеми със защитата на човешките права, кое според Вас е основната причина за това?” (Г4), с множество възможни отговори, е получил най-масово (впечатляващите 78 %!) отговор „Непознаване на правата” (и 90 % сред анкетираните съдии!).

Показателно е и че отговорът „лоши кадри” (пряко свързан с образованието и механизмите за назначаване) е по-приет (цели 46 %) от отговора „корупция” (само 37 %). Отделно „лоша подготовка в ЮФ” са посочили 22 % от анкетираните, а много масовият сред случайни респонденти отговор „лоши закони” в професионалната среда получава само 16 %.

 

    1. Всички респонденти, дали отговор на въпроса „Как смятате, че може да се подобри познаването и спазването на ХОПЕС?” (Д1), смятат, че в България е нужно да се прилагат повече обучения и информационни кампании за популяризирането на ХОПЕС.

Добре е да се обърне и допълнително внимание на този въпрос, тъй като от него могат да се извлекат ценни съвети, като напр.:

„Цялостна програма за запознаване на институциите, въвеждане на изрични норми в законодателството които да препращат към нея и обучения за съдии и адвокати.“

„Чрез различни форми за обучение на юристите, които не са изучавали право на ЕС; семинарни форми за администрацията; медийно популяризиране – за широката общественост.“

„Чрез изучаването й, както в средните, така и във висшите учебни заведения, провеждане на семинарни и др. вид обучения на юристи и администрация.“

„Обучения по-често позоваване и прилагане по делата, по – широко достъпно информиране за нея.“

„Да се запознае обществото като цяло с хартата- публични разяснения/по медии/ от специалисти”

„Чрез различни форми за обучение на юристите, които не са изучавали право на ЕС; семинарни форми за администрацията; медийно популяризиране - за широката общественост”

„Чрез провеждане на повече достъпни обучения за всички, които дължат спазването и позоваването на ХОПЕС, с оглед на функциите им.”

„Чрез залагане в учебните програми на университета, както и системни и постоянни обучения и семинари”

„Като се даде повече публичност, изучава се по-задълбочено в университетите по време на обученията по НИП/ЦОА”

„Чрез задължително обучение на адвокати, съдии, прокурори и администрация”

„Със задълбочена форма на следдипломно обучение – семинари, магистърски програми, налагане на необходимост от познаване на европейското законодателство.”

„Чрез широк медиен отзвук и специализирани обучения на кадри”

„Да се говори за нея поне толкова, колкото за „Истанбулската конвенция“…

 

    1. По същество аналогични (но с изрично предложени възможни отговори) са отговорите на въпроса „На какво, според Вас, се дължат проблемите (относно непознаването и неспазването на ХОПЕС? На това че…” (Г1). Най-широко споделяни (с над 60 %) са отговорите в смисъл „Гражданите нямат представа, че могат да се позовават на ХОПЕС” и „Гражданите нямат никаква представа какви права им дава ХОПЕС”, както и „Адвокатите не са подготвени да се позовават на ХОПЕС” (60 % отговор от самите анкетирани адвокати!).

 

    1. Акцент се поставя върху нуждата от повече информация/обучения за ХОПЕС. Над 73 % от анкетираните (с огромен брой изрични отговори) посочват най-вече „обучения”:Практически обучения с професионална насоченост” (или обратното); „Чрез обучение и съпътстващи събития с широк таргет – магистрати и гражданско общество, НПО”; „Специализирано обучение на магистрати и администрация”; „Чрез специализирано обучение на юристи и чрез медиите”…

Има и знакови отговори, като:

„Като се позоваваме повече на нея.”

„Личен интерес/усърдие за запознаване с ХОПЕС и практиката на Съда на ЕС.”

„Създаване на норми в ЗОДОВ, пряко следствие на ХОПЕС, а също така и реална отговорност на нарушилите лица, каквато до момента никога не се е ангажирала от административният ръководител въпреки, че има такава разпоредба на закона.” (каквото в някаква степен беше направено след провеждането на проучването!)

 

    1. Социологическото проучване позволява да се направи еднозначен извод за изключително широка осъзната потребност на българските юристи от допълнително задълбочено изучаване/подготовка относно ХОПЕС!

 

 

  1. Относно конкретните форми за изучаване на ХОПЕС и личната готовността за участие в обучения относно ХОПЕС.
    1. Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа създаването на специализиран сайт относно ХОПЕС?” (Д2.1) е получил впечатляващите 93 % отговори „Да” (95 % сред съдиите и 100 % сред прокурорите!).

Този отговор категорично потвърждава разбирането за необходимостта от предвидения по настоящия проект обучителен сайт!

 

    1. Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа да разполагате с достъпна допълнителна информация относно прилагането на ХОПЕС на английски език?” (Д2.2) също е получил висок дял отговори „Да” (61 %, цели 71 % сред съдиите, но  само 55 % сред прокурорите), но и цели 29 % „Не” или „Колебая се”…

Този отговор позволява да се смята, че обучителни материали на английски език биха били реално полезни и годни за използване.

 

    1. Изненадващо огромна подкрепа (89 %!) получава и създаването на „качествен модул за дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС” (въпрос Д2.3).

Този отговор позволява да се приеме, че интересът към „качествен” обучителен модул за самоподготовка би бил много голям! Тук трябва да се отчита високата служебна натовареност на активно практикуващите юристи и очевидното им предпочитание към неприсъствени форми на обучение, които могат да обслужат техни осъзнати потребности от квалификация, без съществено натоварване на седмичния график. Анкетиращите дори споделиха, че на този въпрос редица респонденти са реагирали със „Супер!”…

 

    1. Показателно още по-категоричен знак за потребност (цели 90 % и 95 % от съдиите и отново 100 % от прокурорите!) дават отговорите (в-с Д2.4) относно подобен модул „по-общо за Правото на ЕС”!

Повече от очевидна е огромната потребност от инструментариум за систематизирано, синтезирано (кратко) и достъпно, но практически ориентирано запознаване с основните въпроси от Правото на ЕС.

В този смисъл е наложително да се мисли:

  • както за включване в рамките на дейностите по проекта на най-съществените за практикуващия юрист елементи от познанието за Правото на ЕС (система на източниците, принципи на прилагане, значение на практиката на СЕС, практически последици на националния юрист – съдия, прокурор, адвокат). Подобно познание е абсолютна предпоставка за добро разбиране на особеностите (и действието/приложението) на ХОПЕС – с акцент върху практически централния въпрос за определянето на приложното поле на ХОПЕС (и по-общо на цялото ПЕС!);
  • така и за (навярно последващо, ако не паралелно, извън проекта) създаване на цялостен инструментариум за подобно подпомагане на практикуващите юристи!

 

    1. Предвид общата насоченост на проучването – и въпросите, на които анкетираните вече са били отговорили – разбираемо изключително висок дял (96 % – практически всички!) от анкетираните са потвърдили ЛИЧНА ПОТРЕБНОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА ХОПЕС (в-с „Вие лично смятате ли, че имате нужда от изучаване на ХОПЕС?”, Д3). Сред съдиите и прокурорите с „Да” са отговорили …100 %!

 

    1. На контролния (подвеждащ) въпрос „Каква е причината да не изпитвате потребност от изучаване на ХОПЕС?” (Д4) са отговорили само 14 респонденти, без да посочат ясна причина или с отговор „нямам време” (14 % от тях).

 

    1. Същата категорична воля (95 % „Да”!) показва въпросът „Вие лично готов/а ли сте да участвате в достъпни форми за задълбочено изучаване на ХОПЕС?” (Д5).

В този въпрос има един насочващ елемент – изразът „достъпни форми”. Но доколкото този израз очевидно е разчетен правилно, още по-наложителни са изводите за задължително съобразяване на бъдещите обучителни форми с конкретните потребности (възможност за ангажиране) на практикуващите юристи. И очевидно другият конкретизиращ елемент – „задълбочено” – не възпира, а стимулира многобройните респонденти.

Непременно трябва да се отчетат отново 100 % „Да” от съдиите и прокурорите.

 

    1. Централен за нуждите на проекта въпрос е „Как бихте участвали” (Д6) – в подобни „достъпни форми” на „задълбочено” обучение.
  • Наглед в отклонение от анализираното по-горе, респектиращите 69 % (220 души!) от всички анкетирани юристи (и цели 71 % от съдиите!) изразяват готовност да участват в „поредица от семинари в рамките на 1 година” – очевидно с очакването за разумна интензивност…
  • 52 % са готови да участват в „семинар за 2-3 дни”.
  • Изразено е предпочитание за институционна устойчивост/предвидимост: „По-скоро ако е организирано от ЦОА”, като се отчита големият дял на адвокатите сред анкетираните (срещу 10 % от съдиите)…
  • Може би учудващо е, че изискване за „участие на авторитетни чуждестранни лектори/специалисти” изразяват само 15 %.
  • Изискване „да се провежда на територията, където работя, за да не се налага да пътувам” изразяват само 21 %, колкото и за „само неприсъствени форми на обучение”.

 

    1. Разбираемо предвид установения по-горе интерес, на въпроса „Защо не бихте участвали?” (Д7) отговарят само 16 от 335 анкетирани, като повечето посочват разбираема необходимост „първо да изуча по-добре общото право на ЕС”.

 

    1. Контролният (по същество повторен, съзнателно, за нуждите на проекта) въпрос „Вие лично бихте ли се включили в дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС?” (Д8) отново получава категоричните 88 % отговори „Да” (странно само 81 % от съдиите, но отново 100 % от прокурорите).

 

    1. Централният (за нуждите на изводи относно осъществяването на проекта) въпрос „При какви условия бихте се включили?” (Д9) позволява установяването на следните основни изисквания:
  • „Само ако дава действително практически полезни знания/умения” (67 % и цели 76 % от съдиите), с очевиден уклон към утилитарност и досада от „самоцелна или прекалена академичност”;
  • „Само ако е много добре организирано/подготвено или лесно за ползване” (61 %);
  • Но и (отново в известно разминаване с предходни отговори…) „Само ако дава достатъчно добро познание относно цялото Право на ЕС (обхват, действие и т.н.)” – 42 %, но само 29 % от съдиите, очевидно в израз на ясно разбиране за специалното (спрямо общото) познание относно ХОПЕС;
  • Много насърчаващо само 12 % от анкетираните (и нито един съдия!) посочват „само ако е напълно безплатно”.

 

    1. Друг централен (с оглед продуктите, които ще бъдат създадени в рамките на проекта) въпрос е „Бихте ли прочели помагало относно действието на ХОПЕС в обем …” (Д10.1 – 4):
  • 5 страници – 46 % от анкетираните (но само 33 % от съдиите) – ясно разбиране за необходимост от по-разгърнато познание;
  • 15 страници – 51 % (вече 43 % от съдиите) – очевидно същото разбиране;
  • 50 страници – вече 62 % (точно толкова от съдиите);
  • 250 страници – все пак цели 52 % (38 % от съдиите) – потвърдено разбиране за необходимост от по-разгърнато познание;
  • Очевиден е изводът, че мнозинството от анкетираните биха ползвали с желание относително по-голям (очевидно по-цялостен и по-задълбочен) обучителен инструмент. Разнообразието на отговорите по цялата палитра от възможни (от 5 до 250 стр.) обаче показва най-вече необходимостта както от много кратко, така и от много задълбочено обучително четиво!
  • Екипът прави категоричния извод, че проектът трябва да доведе до създаване именно на такова разнообразие от кратки (5-15 стр.) и по-мащабни (50-250 стр.) учебни материали.

 

    1. Въпросът „Ползвали ли сте (намирали ли сте) информация относно ХОПЕС?” (Д11) е получил цели 43 % отговор „Да”. От така отговорилите цели 72 % твърдят, че са ползвали/намирали информация на български език (в-с Д12), а общо 27 % – на друг или на български и друг език, което влиза в явно противоречие с посочената по-горе широка готовност за ползване на материали на английски език (каквито със сигурност има налични – и достъпни – несравнимо повече, отколкото на български език)…

 

    1. Относно потенциалните адресати (нуждаещи се) на обучение относно ХОПЕС (в-с Д13.1-4) анкетираните юристи са категорични, че
  • е необходимо администрацията да бъде обучавана относно ХОПЕС (88 %!)
  • и то „засилено” (78 %);
  • и е необходимо обучението по Право на ЕС в юридическите факултети да бъде засилено чувствително (82 %),
  • като е необходимо обучението по Право на ЕС в юридическите факултети да включва дисциплина относно ХОПЕС (61 %).
  • Наложителен изглежда изводът, че е необходимо проектът да допринесе за конкретни предложения за изменения на учебните програми на юридическите факултети (евентуално и Наредбата за единните държавни изисквания за специалността „Право”) в посока:
  • Засилване (както подобряване, така и разширяване, както на обхвата, така и на хорариума) на обучението по Право на ЕС
  • Включване на задълбочено изучаване на ХОПЕС (доколкото отделните факултети изобщо разполагат с кадри, годни да предложат такова…).

 

 

 

V. Обобщени изводи и препоръки.

 

А. Изводи на социологическата агенция „Галъп”

„От направения обзор могат да се направят следните изводи:

* Българските юристи не са добре запознати с ХОПЕС.

* Липсата на практически опит и поле за прилагане в България се отразява и върху теоретичните знания. Въпреки това, наблюдават се базисни познания по това как и кога се прилага ХОПЕС.

* Европейската конвенция за защита на правата на човека е по-разпознаваема и се ползва от юристите в България в по-голяма степен, отколкото ХОПЕС.

* Юристите свидетелстват за недостатъчна толерантност и за липса на нагласа за пълно спазване на човешките права на мигрантите/бежанците от страна на българските граждани;

* Откроява се нужда от обучения, информационни кампании и задължително изучаване в Юридическите факултети на различните ВУЗ-ове.”

 

 

Б. Изводи на екипа на проекта

1. Относно важността на проблематиката.

  • Налице е много широко разбиране за:
  • необходимостта от проучване и анализиране на степента на познаване на ХОПЕС,
  • необходимостта от добро прилагане на ХОПЕС от всички държавни органи.
  • Ясно се установява:
  • много високата степен на непознаване ХОПЕС (съдържание, приложимост, действие) и
  • много висока степен на необходимост от изучаване на ХОПЕС (както във ВУЗ-ЮФ, така и в професионалното образование).

 

  1. Относно познаването на Правото на ЕС.

Установява се относително висока степен на самооценка за познаване на Правото на ЕС, съпроводена с относително ниска степен на действително познаване (въз основа на няколко контролни въпроса).

Установява се заявление на 95 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на правото на ЕС и на принципите на прилагане на правото на ЕС! Изключително силен индикатор както за високо самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем, пряко свързан и с въпроса за прилагането на ХОПЕС!

    1. 68 % от анкетираните на възраст над 50 г. и 43 % от анкетираните на възраст до 30 г. са оценили познанията си като практически нулеви! Може да се установи малко по-висока степен на непознаване на ПЕС сред съдиите и адвокатите от по-малки съдебни райони и особено от по-долни съдилища (районни) спрямо тези на анкетираните от София или от съдилища от по-високо ниво. Това предполага извод за необходимост обучението непременно да включи съдии и адвокати от съдебни райони извън София и магистрати от по-ниско ниво институции на съдебната система.
    2. Установява се малко по-висока степен на непознаване на ПЕС сред съдиите и адвокатите от по-малки съдебни райони и особено от по-долни съдилища (районни) спрямо тези на анкетираните от София или от съдилища от по-високо ниво.
    3. Установява се висока степен на непознаване на практически централния въпрос за принципите на прилагане на Правото на ЕС.

Установява се заявление на 95 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на принципите на прилагане на правото на ЕС! Изключително силен индикатор за наличие на много голям проблем, пряко свързан и с въпроса за прилагането на ХОПЕС!

Препоръки:

  • Проектът да доведе до създаването на кратки, синтезирани обучителни материали относно основните особености на ЕС и неговата правна система и на принципите на прилагане на Правото на ЕС (с оглед доброто прилагане на ХОПЕС като ключов елемент от правната система на ЕС);
  • Обучението да включи акцент върху принципите на прилагане на Правото на ЕС – с оглед различното прилагане на отделните категории разпоредби на ХОПЕС („права” и „принципи”).
  • В обучението непременно да се включат по-голям брой съдии и адвокати от съдебни райони извън София и магистрати от по-ниско ниво институции на съдебната система, но от всички възрастови групи.

 

  1. Относно познаването на ХОПЕС
    1. Установява се впечатляващо ниска степен на самооценка и за познаването на ХОПЕС, съпроводена с ясни доказателства за отсъствието на добро познание. Направено е по същество заявление на 93 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС! Изключително силен индикатор както за самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем!
    2. Данните позволяват да се установи – сред всички анкетирани, на основата на контролните въпроси много силно съзнание за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС и много ниска степен на познание!
    3. Установява се, че само 30 % от българските юристи изобщо са изучавали ХОПЕС (под някаква форма), но това не е довело дори до най-малко задоволително познание. Доколкото са провеждани, обученията в традиционни форми са постигнали изключително слаби резултати.
    4. Установява се, че идентична степен на непознаване на ХОПЕС сред съдии и адвокати.

Препоръки:

      • Проектът да допринесе за значително подобряване на ефективността на използваните форми за обучение относно ХОПЕС (в НИП/ЦОА и в ЮФ).
      • В този смисъл проектът следва да допринесе до значителни промени в учебните програми на обучаващите юристи (настоящи и бъдещи) институции.
      • Проектът да допринесе пряко за постигане на значително по-добро познание относно ХОПЕС.
    • Изричните отговори на анкетираните на въпроса „Какво смятате, че не знаете относно ХОПЕС” разкриват много широк кръг проблеми, по които е необходимо обучение.

Препоръки:

  • Проектът да доведе до създаването на обучителни материали и задълбочено обучение относно:
  • Целите на ХОПЕС (за какво точно служи този правен инструмент);
  • Съдържанието на ХОПЕС (какви права закрепва);
  • Действието/прилагането на ХОПЕС (за кого се отнася, на кого налага задължения и какви, на кого предоставя правя и спрямо кого);
  • Прокараното в ХОПЕС съществено разграничение между „права” и „принципи” (респ. действието на отделните норми на ХОПЕС);
  • Приложното поле на ХОПЕС (кога, пред кого, по какви дела, в кои случаи, по чия инициатива се прилага ХОПЕС);
  • Последиците при неприлагане/неспазване на ХОПЕС и
  • Разликата между „прилагане” и „спазване” на ХОПЕС.
    1. Установява се драматично непознаване на общото и разликите в обхвата и действието на ХОПЕС И ЕКПЧ.

Препоръки:

  • Проектът да доведе до създаването на обучителни материали и задълбочено обучение относно общото и различното между ХОПЕС И ЕКПЧ (обхват и прилагане).

 

 

  1. Относно познаването/разбирането на приложението (приложното поле) на ХОПЕС (централната проблематика на проучването).

Установява се ясно съзнание за много ниска степен на познаване на ХОПЕС и на разбиране за обхвата (приложното поле) на Хартата.

Отговорите в проучването позволяват да се направи ясен извод за масово непознаване на приложното поле (възможността за позоваване) на ХОПЕС!

    1. На основополагащия за целите на проекта (изучаване „само” на приложното поле на ХОПЕС) въпрос „Кога се прилага ХОПЕС” 7 % са посочили „винаги” (напълно невярно), а 35 % не са отговорили. От далите изричен отговор обаче още 37 % отговарят напълно невярно или недостатъчно вярно, което прави общо 79 % непознаване/неразбиране!

Това е достатъчно, за да се направи ясен извод за масово непознаване на приложното поле (възможността за позоваване) на ХОПЕС!

    1. Отчита се и липсата на практически опит, което се отразява върху теоретичните знания.
    2. На базата на отговорите на респондентите може да се установи, че ЕКПЧ е по-разпознаваема, но въпроси като „Може ли неспазване на ХОПЕС да бъде отнесено до ЕСПЧ?” и „Може ли неспазване на ЕКПЧ да бъде сметнато за нарушение на ХОПЕС?” показват масово неразбиране на последиците от паралелното действие на двата акта. Още по-тревожно и показващо масово неразбиране обхвата и съдържанието на ХОПЕС е отговарянето само на 48 % от анкетираните (и само 52 % от съдиите) с „Да” на въпроса „Възможно ли е позоваване едновременно на ХОПЕС и ЕКПЧ за едно и също право?”.

Препоръки:

  • Проектът да акцентира върху последиците на паралелното действие на ХОПЕС и ЕКПЧ.
    1. Въпросите относно ролята на прокуратура и на администрация по отношение на ХОПЕС показват широко неразбиране. Въпросът „Защо, според Вас, прокурорът не е длъжен да спазва/ прилага ХОПЕС?” е довел до отговори като „Длъжен е да спазва наднационалното законодателство” (?!), „Защото НПК регламентира задължителните за спазване права” (?!?), „Прокурорът поддържа обвинението, но от Съда зависи дали да остави националната норма, противоречаща на такава на ЕС, не приложена.” (Драматично неразбиране на ролята на прокурора по спазването на правото на ЕС!). И особено: „Наказателните норми са вътрешни и не касаят ХОПЕС” или „НП по принцип е извън ХОПЕС.” (Има ли все още колебаещи се защо е необходимо задълбочено изучаване на приложното поле на ХОПЕС?...)
    2. По отношение на администрацията резултатите са почти идентични. Като тревожна може да се определи констатацията, че само 64 % от анкетираните смятат, че „администрацията е длъжна да спазва/ прилага ХОПЕС” (в-с Б10[2]), което означава, че цели 36 % нямат такава убеденост?!

Препоръки:

  • В обученията по проект да бъдат включени прокурори, а по възможност (поне съпътстващо) и юристи от основни структури на администрацията.
    1. Особено показателни са резултатите на въпросите относно фактическото познаване и позоваване на ХОПЕС по правни професии/функции:
      1. Показателни са отговорите на 2 контролни въпроса: „Познават ли адвокатите ХОПЕС” – 11 % отговарят с „Да”; „Позовават ли се адвокатите на ХОПЕС” – 17 % отговарят с „Да. На пресечния въпрос „Уместно ли се позовават адвокатите на ХОПЕС” 18 % отговарят с „Да”, а цели 82 % отговарят с „Не” (като 71 % от анкетираните са адвокати!).
      2. Обратните по смисъл въпроси – относно позоваването на ХОПЕС от съдиите – водят до още по-показателни резултати. На въпроса „Умеят ли съдиите правилно да прилагат ХОПЕС” (с отчитане на голямото мнозинство анкетирани адвокати, но пък при почти пълна липса на анонимност!), впечатляващо с „Да” са отговорили само 7 %! Общо 93 % са отговорили с „Не” или „Колебая се/Без отговор”. Израз на категорична самокритичност показват и отговорите на анкетираните съдии: само 14 % от съдиите смятат, че съдиите правилно прилагат ХОПЕС!
      3. На конкретизиращия (но практически най-важен!) въпрос „Умеят ли съдиите правилно да определят приложима ли е ХОПЕС по конкретно дело” (А10.9) само 10 % са отговорили обнадеждаващо с „Да” Положително сред самите съдии отговарят също едва 14 %!
      4. Скритият контролен въпрос (пряко разкриващ разбирането относно приложното поле на ХОПЕС!) „Приложима ли е ХОПЕС по дело, по което приложима или относима е една директива на ЕС” е довел до  38 % неверни отговори, но въпросът „Приложима ли е ХОПЕС по наказателно дело? Защо?” показва много висока степен на разбиране на проблема с определянето на приложното поле на ХОПЕС. Аналогично тревожни са отговорите на следващия (и също контролен, доколкото няма разлика в приложимостта) въпрос „Приложима ли е ХОПЕС по гражданско дело” …

Препоръки:

  • Проект непременно да включи акцент за приложимостта на ХОПЕС в „наглед изцяло вътрешни ситуации” и да допринесе за добро разбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела, по които правото на ЕС не е приложимо (но е относимо).
    1. От особено съществено значение са въпросите относно личните впечатления относно прилагането на ХОПЕС.
      1. Показателно е, че на въпроса „Според Вас лично, гражданите познават ли ХОПЕС” 90 % отговарят категорично с „Не” и само 1 % с „Да” (и сред тях нито един съдия). Аналогично на въпроса „Позовават ли се гражданите на ХОПЕС” с „Да” отговарят само 7 %.
      2. Над 90 % от анкетираните нямат впечатления за (добро) прилагане на ХОПЕС по делата пред български съдилища!
      3. Наглед елементарния (съзнателно подвеждащ) въпрос „Длъжни ли са съдиите да спазват ХОПЕС” е получил само 80 % утвърдителен отговор.
      4. Много показателно е обаче, че на следващия (контролен и ключов за проекта) въпрос „Длъжни ли са съдиите служебно да следят за спазването на ХОПЕС?” наглед шокиращо (и крайно показателно) само 57 % са отговорили с единствено възможния верен отговор „Да”! Този резултат е изключително показателен и налагащ много съществени изводи – както за необходимите резултати от реализацията на проекта, така и по-общо относно обучението на българските юристи по Право на ЕС.
      5. Тези констатации се допълват и от направените по-горе изводи по отговорите на въпросите относно способността („умеят ли”) на съдиите да прилагат ХОПЕС или да определят приложното й поле (Б6.4 и Б6.5) и относно ролята на прокурора по прилагането/спазването на ХОПЕС (Б7-Б9).
    2. Въпросите, проверяващи личната ангажираност на анкетираните с прилагането на ХОПЕС показват ясно съзнание за много ниска степен на ангажираност (действително прилагане/позоваване на ХОПЕС в собствената юридическа практика на анкетираните практикуващи юристи).
    3. Показателен – вкл. за искреността на анкетираните 335 български юристи, която е възхитителна! – е отговорът само с 29 % „Да” (макар и също очевидно в акт на самонадценяване) на въпроса „Наясно ли сте в какви случаи (по какви дела) се дължи спазване/прилагане на ХОПЕС?”. Цели 71 % (сред които 67 % от съдиите и 91 % от прокурорите) са отговорили честно с „Не”, което е достатъчен индикатор за извода за непознаване на ХОПЕС.

Препоръки:

  • Проект да доведе до създаването на устойчиви и годни както за експертна, така и за широка употреба обучителни инструменти, а планираните обучения да обхванат въпросите на обхвата/съдържанието, действието, приложното поле и прилагането на ХОПЕС и последиците от неизпълнението на задължението за прилагане/спазване на ХОПЕС.

 

  1. Относно приложимостта на ХОПЕС спрямо бежанците/мигрантите.
    1. Установява се много голяма степен на неразбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела (или по-общо за правна защита) на бежанци/мигранти. Установява се подценяване на тази проблематика, съпроводено с широко общо усещане/представа/страдание за всеобща липса на ефективна защита на основните права на човека и ефективност на правния ред.
    2. Могат да се направят констатации за:
  • широко усещане за липса на толерантност и нагласа за защита на човешките права набежанците/мигрантите;
  • всеобща представа, че ХОПЕС практически не се прилага/спазва по отношение на бежанците/мигрантите;
  • неумение на юристите да определят в кои случаи и как ХОПЕС може да бъде приложена по отношение на мигранти/бежанци
  • търсене на оправдания извън правната система.
    1. Анкетираните показват високо съзнание за приложимостта на Правото на ЕС оп отношение на бежанците (общо 81 %!), но не и по отношение на приложимостта на ХОПЕС!
    2. Анкетираните са изразили представа за широко неприлагане/неспазване на ХОПЕС по отношение на бежанците/мигрантите в България.
    3. Проличава обаче категорично съзнание за необходимостта от защита на човешките права на бежанците/мигрантите и постигане на познание (при практически липса на такова) за произтичащите за тях защитими пред националните институции на приемащата държава права.

Препоръки:

  • Проектът да акцентира върху приложимостта на ХОПЕС (и по-общо на ПЕС) по отношение на мигрантите/бежанците и доведе до създаването на обучителни инструменти в материята.
  • Проектът да допринесе за постигане на високо съзнание на неразграничимост между права на човека общо и правата на бежанците/мигрантите в частност.

 

  1. Относно необходимостта от обучения относно ХОПЕС.
    1. Необходимостта е определена като голяма от съществено доминиращ дял (86 %) от респондентите! Радикално голяма част от анкетираните заявяват ясно разбиране за необходимостта от обучения относно ХОПЕС (приложно поле, действие, прилагане).
    2. Всички респонденти, дали отговор на въпроса „Как смятате, че може да се подобри познаването и спазването на ХОПЕС?”, смятат, че в България е нужно да се прилагат повече обучения и информационни кампании за популяризирането на ХОПЕС. Посочените отворени отговори съдържат ценни съвети:

„Цялостна програма за запознаване на институциите, въвеждане на изрични норми в законодателството които да препращат към нея и обучения за съдии и адвокати.“

„Чрез различни форми за обучение на юристите, които не са изучавали право на ЕС; семинарни форми за администрацията; медийно популяризиране – за широката общественост.

„Чрез изучаването й, както в средните, така и във висшите учебни заведения, провеждане на семинарни и др. вид обучения на юристи и администрация.“

 „Да се запознае обществото като цяло с хартата- публични разяснения/по медии/ от специалисти”

„Чрез провеждане на повече достъпни обучения за всички, които дължат спазването и позоваването на ХОПЕС, с оглед на функциите им.”

„Чрез залагане в учебните програми на университета, както и системни и постоянни обучения и семинари”

 „Със задълбочена форма на следдипломно обучение – семинари, магистърски програми, налагане на необходимост от познаване на европейското законодателство.”

    1. Акцент се поставя върху нуждата от повече информация/обучения за ХОПЕС. Над 73 % от анкетираните (с огромен брой изрични отговори) посочват най-вече „обучения”
    2. Социологическото проучване позволява да се направи еднозначен извод за изключително широка осъзната потребност на българските юристи от допълнително задълбочено изучаване/подготовка относно ХОПЕС!

Препоръки:

  • В рамките на проекта да се проведат обучения с висока степен на публичност и по възможност с включване на по-широк кръг юристи.
  • Проектът да доведе до създаване на обучителен инструментариум, годен за продължително и устойчиво последващо използване за нуждите на множество обучения.

 

  1. Относно конкретните форми за изучаване на ХОПЕС и личната готовността за участие в обучения относно ХОПЕС.
    1. Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа създаването на специализиран сайт относно ХОПЕС?” е получил впечатляващите 93 % отговори „Да” (95 % сред съдиите и 100 % сред прокурорите!). Този отговор категорично потвърждава разбирането за необходимостта от предвидения по настоящия проект обучителен сайт! Може да се смята, че обучителни материали на английски език биха били реално полезни и годни за използване.
    2. Изненадващо огромна подкрепа (89 %!) получава и създаването на „качествен модул за дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС”. Този отговор позволява да се приеме, че интересът към „качествен” обучителен модул за самоподготовка би бил много голям!

Препоръки:

  • Да се отчете високата служебна натовареност на активно практикуващите юристи и очевидното им предпочитание към неприсъствени форми на обучение, които могат да обслужат техни осъзнати потребности от квалификация, без съществено натоварване на седмичния график.
    1. Показателно още по-категоричен знак за потребност (цели 90 % и 95 % от съдиите и отново 100 % от прокурорите!) дават отговорите относно подобен модул „по-общо за Правото на ЕС”! Повече от очевидна е огромната потребност от инструментариум за систематизирано, синтезирано (кратко) и достъпно, но практически ориентирано запознаване с основните въпроси от Правото на ЕС.

Препоръки:

  • До колкото е възможно, проектът да доведе до създаване на инструменти за синтезирано (кратко) и достъпно, но практически ориентирано запознаване на практикуващите юристи с най-съществените елементи от познанието за Правото на ЕС (система на източниците, принципи на прилагане, значение на практиката на СЕС, практически последици на националния юрист – съдия, прокурор, адвокат). Подобно познание е абсолютна предпоставка за добро разбиране на особеностите (и действието/приложението) на ХОПЕС – с акцент върху практически централния въпрос за определянето на приложното поле на ХОПЕС (и по-общо на цялото ПЕС!);
  • Навярно последващо, ако не паралелно, извън проекта – създаване на цялостен инструментариум за подобно подпомагане на практикуващите юристи!
    1. Изключително висок дял (96 % – практически всички!, вкл. 100% от съдиите и прокурорите) от анкетираните са потвърдили ЛИЧНА ПОТРЕБНОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА ХОПЕС. Същата категорична воля (95 % „Да”!) показва въпросът „Вие лично готов/а ли сте да участвате в достъпни форми за задълбочено изучаване на ХОПЕС?”. Непременно трябва да се отчетат отново 100 % „Да” от съдиите и прокурорите.

Насочващият елемент – изразът „достъпни форми” – очевидно е разчетен правилно. Поради това е наложителна

Препоръка:

  • задължително съобразяване на бъдещите обучителни форми с конкретните потребности (възможност за ангажиране) на практикуващите юристи. Очевидно другият конкретизиращ елемент („задълбочено”) не възпира, а стимулира многобройните респонденти.
    1. Централен за нуждите на проекта въпрос е „Как бихте участвали” в подобни „достъпни форми” на „задълбочено” обучение. 69 % (220 души!) от всички анкетирани юристи (и цели 71 % от съдиите!) изразяват готовност да участват в „поредица от семинари в рамките на 1 година” – очевидно с очакването за разумна интензивност, 52 % са готови да участват в „семинар за 2-3 дни”. Изразено е предпочитание за институционна устойчивост/предвидимост („По-скоро ако е организирано от ЦОА”). Може би учудващо, изискване за „участие на авторитетни чуждестранни лектори/специалисти” изразяват само 15 %. Очевидно е изискването „Само ако дава действително практически полезни знания/умения” (67 % и цели 76 % от съдиите), с очевиден уклон към утилитарност и досада от „самоцелна или прекалена академичност”.

Препоръка:

  • Задължително съобразяване на бъдещите обучителни форми с изискванията за:
    • задълбоченост, но и достъпност (разбира се, нелека задача за обучаващия екип);
    • разумна продължителност и ритмичност: провеждане на няколко семинара (в рамките на 2-3 дни) в рамките на 1 година;
    • практическа ориентираност и пряка полезност в работата;
    • национален и близък до собствените потребности на обучаваните обучителен екип.
    1. Другият централен (с оглед продуктите, които ще бъдат създадени в рамките на проекта) въпрос относно предпочитанията за обем на обучителния материал налага извод, че мнозинството от анкетираните биха ползвали с желание относително по-голям (очевидно по-цялостен и по-задълбочен) обучителен инструмент. Разнообразието на отговорите по цялата палитра от възможни (от 5 до 250 стр.) показва най-вече необходимостта както от много кратко, така и от много задълбочено обучително четиво!

Препоръка:

  • Проектът да доведе до създаване именно на такова разнообразие от кратки (5-15 стр.) и по-мащабни (50-250 стр.) учебни материали.
    1. Контролният (контролно повторен) въпрос „Вие лично бихте ли се включили в дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС?” също получава категоричните 88 % отговори „Да”.
    2. Относно потенциалните адресати (нуждаещи се) на обучение относно ХОПЕС анкетираните юристи са категорични за максимално широкия кръг адресати на бъдещи обучения.

Препоръка:

  • Проектът да доведе до конкретни предложения за изменения на учебните програми на юридическите факултети (евентуално и Наредбата за единните държавни изисквания за специалността „Право”) в посока:
  • Засилване (както подобряване, така и разширяване, както на обхвата, така и на хорариума) на обучението по Право на ЕС
  • Включване на задълбочено изучаване на ХОПЕС (доколкото отделните факултети изобщо разполагат с кадри, годни да предложат такова…).

 

 

 

В. Синтез относно осъществяването на проекта

 

СИНТЕЗИРАН ИЗВОД:

Драматично необходимо е да бъдат създадени устойчиви и годни за широка употреба обучителни инструменти и да бъде проведена активна и мащабна обучителна кампания сред всички професионални юридически съсловия относно обхвата/съдържанието, действието, приложното поле и прилагането на ХОПЕС и последиците от неизпълнението на задължението за прилагане/спазване на ХОПЕС!

СИНТЕЗИРАНА ПРЕПОРЪКА:

Проектът да доведе до създаването на достатъчен обем и с динамична използваемост устойчиви и годни както за експертна, така и за широка употреба обучителни инструменти и да бъдат проведени синтетични обучения относно обхвата/съдържанието, приложното поле и прилагането на ХОПЕС, действието на отделните разпоредби (с и без директен ефект), и последиците от неизпълнението на задължението за прилагане/спазване на ХОПЕС!

 

 

 

Б. ПРОУЧВАНЕ СРЕД СТУДЕНТИ ПО СПЕЦИАЛНОСТ „ПРАВО”

 

 

І. Характеристики на респондентите

      1. Общ брой анкетирани. В социологическото проучване сред студенти по „Право” са участвали общо 206 студенти, попълнили анкета на хартия.
      2. Юридически факултет:
  • ЮФ на СУ 158 или 77 %
  • ЮФ на УНСС 48 или 23 %.
      1. Личностен профил: пол, възраст
  • жени: 74 (36%), мъже: 35 (17%), без отговор: 97 (47 %). Приемаме, че отговорилите на анкетата са 67 % жени и 33 % мъже. Както и че този признак няма съществено значение за този вид проучване, видно и от най-големия дял на непосочилите пол…
  • 99% от анкетираните са на възраст до 30 г., като може да се установи, че този въпрос е както ирелевантен, така и зле формулиран (естествено е студентите традиционно да са на възраст под 30 години…).
  • 76 % от анкетираните НЕ са посочили име, което показва много висока степен на анонимност, обяснима с типичен студентски манталитет на неувереност и нежелание за непоказване публично на липса на знания.
  • Ключово важно (макар да не е посочено изрично в анкетата, но присъства в заданието към анкетиращата организация!) е да се има пред вид, че са анкетирани само студенти, преминали обучение по дисциплината „Право на ЕС”!
  • Изводите в анализа по-долу са обобщени с акцентиране на съществените разлики в отговорите на студентите от двата факултета.

 

 

ІІ. Основни изводи

      1. Относно важността на проблематиката. Практически всички анкетирани са проявили старание в попълването на анкетата, показващо разбиране за необходимостта и ползата от подобно проучване.
  1. Относно познаването на Правото на ЕС. Установява се относително много ниска степен на самооценка за познаване на Правото на ЕС, потвърдена ясно от отговорите на контролните въпроси.
  2. Относно познаването на ХОПЕС и разбирането на приложението (приложното поле) на ХОПЕС. Установява се ясно съзнание за изключително ниска степен на познаване на ХОПЕС и на разбиране за обхвата (приложното поле) на Хартата.
  3. Относно приложимостта на ХОПЕС спрямо бежанците/мигрантите. Установява се максимално висока степен на неразбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела (или по-общо за правна защита) на бежанци/мигранти. Установява се и подценяване на тази проблематика.
  4. Относно необходимостта от обучения относно ХОПЕС. Радикално голяма част от анкетираните заявяват ясно разбиране за необходимостта от обучения относно ХОПЕС (приложно поле, действие, прилагане). Установява се и ясно изразена потребност от обучение и готовност за участие в такова (при ок. 70 % от анкетираните)!
  5. Относно личната готовност за участие в обучения относно ХОПЕС. Много голяма част от анкетираните заявяват лична потребност от обучение (готовност за лично участие) с голяма вариативност относно предпочитаните форми (продължителност, организатор, лектори).

 

 

ІІІ. Детайлизирани изводи

 

Изучаването на Правото на ЕС е задължителен елемент от учебния план на специалност  „Право” още от 1999 г. И до днес изучаването на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) или по-общо защитата на правата на човека в Европа не е задължително изискване. Може да се установи и като цяло слабо присъствие на материята в учебните планове на юридическите факултети в страната, вкл. и в т. нар. „водещ факултет” (ЮФ на СУ).

Въпреки че Хартата има сила на правен източник от 2009 г., може ясно да се установи, че българските студенти по „Право” не са запознати с нея и с нейното прилагане.

За изготвянето на настоящия обзор е приложен качествен метод на изследване върху информация, придобита по количествен способ. Обзорът се фокусира върху данните от откритите въпроси. Проучването е проведено с анкета с 57 въпроса (40 затворени и 17 отворени), групирани в 5 блока (А – 16 въпроса, Б – 16, В – 6, Г – 4, Д – 15).

Анкетирани са 206 студенти чрез анкета на хартиен носител.

Извлечени са основни схващания/виждания за познаването на Правото на ЕС (ПЕС) и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), сравнението с ЕКПЧ, приложението на ХОПЕС, правата на бежанците/мигрантите и общата защита на основните права на човека, представи на какво се дължи ниската степен на познаване, необходимостта от задълбочено обучение и изискванията/очакванията от такова, личната потребност/готовност за участие в задълбочено обучение относно ХОПЕС.

 

      1. Относно важността на проблематиката.

Практически всички анкетирани са изразили разбиране за необходимостта и ползата от подобно проучване и с много съвестно посочване на отговори (включително изрични на 17 отворени въпроса) са изразили активна съпричастност/ангажираност с темата. Изключително високият дял заявили (признали!) ниска или практически никаква степен на познаване Правото на ЕС или на Хартата на основните права на ЕС е ясен индикатор за съвестно и честно отношение към проучването и на ясно разбиране за важността на проблематиката.

 

 

      1. Относно познаването на Правото на ЕС (ПЕС).

Установява се впечатляващо ниска степен на самооценка за добро познаване на Правото на ЕС, съпроводена с ясни косвени доказателства за отсъствието на добро познание.

На въпроса „В каква степен смятате, че познавате Правото на ЕС?” (А1) по скалата на самооценка от 1 (изобщо не го познавам) до 10 (запознат/а съм напълно):

  • 44 % отговарят с 1 до 3 (практически пълно непознаване)
  • 55 % отговарят с 4 до 7 (слабо или недобро познаване) и
  • Под 1 % отговарят с 8 до 10 (добро или пълно познаване)!

Резултатите сред студентите от двата факултета са аналогични.

Това е заявление на 99 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на правото на ЕС! Изключително силен индикатор както за високо самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем, който следва да бъде отразен и в дейностите по проекта!

Самооценката за познаването на принципите на прилагане на ПЕС (А2) е малко по-добра:

  • 46 % отговарят с 1 до 3 (практически пълно непознаване)!,
  • 45 % отговарят с 4 до 7 (слабо или недобро познаване) и
  • 9 % отговарят с 8 до 10 (добро или пълно познаване).

Установеното виждане за малко по-добро познаване на принципите на прилагане на ПЕС (в сравнение с познаването на цялото ПЕС) е потвърдено от отговорите на следващи въпроси.

Установява се заявление на 90 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на принципите на прилагане на правото на ЕС! Изключително силен индикатор за наличие на много голям проблем, пряко свързан и с въпроса за прилагането на ХОПЕС!

Установява се много малко, но все пак по-добро познаване на материята от студентите по „Право”, в сравнение с практикуващите юристи.

 

 

Относно познаването на ХОПЕС.

Установява се впечатляващо ниска степен на самооценка и за познаването на ХОПЕС, съпроводена с ясни доказателства за отсъствието на добро познание.

На въпроса „В каква степен познавате ХОПЕС?” (А4) по скалата на самооценка от 1 (изобщо не го познавам) до 10 (запознат/а съм напълно):

  • 67 % отговарят с 1 до 3 (практически пълно непознаване)! (срещу 44 % относно познаването на ПЕС),
  • 32 % отговарят с 4 до 7 (слабо или недобро познаване) и
  • 1 % отговарят с 8 до 10 (добро или пълно познаване)!

Това е на практика заявление на 93 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС! Изключително силен индикатор както за самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем!

Данните позволяват да се установи много силно съзнание за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС сред всички анкетирани!

 

На въпроса обаче „Чували ли сте за ХОПЕС?” (А3) 95 % отговарят с „Да”, което е много ясен показател за това, че Хартата се мярка в учебния процес, но той не води до доброто ù познаване!

 

Естествено на въпроса „Изучавали ли сте ХОПЕС” (А5) само 33 % отговарят с „Да”?! Тук отново е уместно са се посочи, че анкетираните са преминали обучение по дисциплината „Право на ЕС”…

 

Сред 33-те % заявили, че са изучавали ХОПЕС (А6),

  • 46 % са изучавали ХОПЕС по дисциплината „Права на човека” (но само 13 % от анкетираните от ЮФ на УНСС!);
  • 32 % – по друга дисциплина;
  • 23 % – по дисциплината „Конституционно право”
  • и само 17 % (?!?) – по дисциплината „Право на ЕС” (но цели 60 % от тях от ЮФ на УНСС).

Много категорични са изводите, че:

  • ХОПЕС се изучава хаотично и инцидентно;
  • Обучението по дисциплината „Право на ЕС” дава изключително слабите резултати за познанието на ХОПЕС! Това навярно може да се обясни с крайно ограничения (и до сега!) хорариум на тази дисциплина – най-ниският сред всички задължителни дисциплини! – но не никак извинява извода…

 

На въпроса „Какво смятате, че не знаете относно ХОПЕС” (А7) 10 % са отговорили „нищо” или „почти нищо”, а без отговор (аналогично на „нищо” или „почти нищо”) са 64 %, други 23 % са посочили изричен отговор, отново показващ непознаване, което може да се приеме за 85 % пълно незнание!

 

Леко подвеждащият (но поради това още по-показателен) въпрос „Длъжен ли е националният законодател да приеме акт по прилагането на ХОПЕС” (А8) е довел до показателни тревожни резултати: само 15 % са отговорили правилно с „Не” (!), цели 45 % отговарят с „Колебая се”, което показва драматично неразбиране на последиците от влизането в сила на ХОПЕС.

 

Контролните въпроси относно ЕКПЧ в анкетата сред студенти тук са спестени, присъстват по-надолу.

На централния за проекта контролен въпрос „Говорят ли Ви нещо делата Akkerberg Franson, Siragusa или Willems?” (А16) с „Да” са отговорили 8 %, очевидно съответстващо на дела студенти с отличен резултат по дисциплината „Право на ЕС” …

 

На базата на направения синтез и анализ на отговорите на респондентите, може да се установи много съществено, практически пълно, непознаване на действието (и съдържанието!) на ХОПЕС!

 

 

Относно познаването/разбирането на приложението (приложното поле) на ХОПЕС (централната проблематика на проучването).

Установява се много ясно съзнание за непознаването/неразбирането на приложното поле на Хартата, въпреки някои случаи на декларирано познаване („добро” или „относително добро”), съпроводено с доказателства за липса на такова…

На основополагащия за целите на проекта (изучаване „само” на приложното поле на ХОПЕС) въпрос „Кога се прилага ХОПЕС?” (А9) наглед възхитително под 1 % са посочили „винаги” (напълно невярно), но цели 68 % нямат никаква идея (не са отговорили)! От далите изричен отговор 21 % обаче повечето също отговарят напълно невярно или недостатъчно вярно, което отново показва над 80 % непознаване/неразбиране!

Това е достатъчно, за да се направи ясен извод за масово непознаване на приложното поле (възможността за позоваване) на ХОПЕС!

Резултатите в отговорите на въпроса „Как се прилага ХОПЕС?” (А10) естествено са аналогични: 80 % без отговор и половината от отговорилите с изричен текст.

Отчита се и почти пълната липса на практически опит, което обаче тук няма връзка с липсата на теоретични знания…

 

Относно ролята на администрация по отношение на ХОПЕС въпросът „Длъжна ли е администрацията да прилага ХОПЕС?” (А11.1) показателно е получил само 54 % правилен отговор „Да”…

 

Особено красноречиви са резултатите на въпросите относно фактическото познаване и позоваване на ХОПЕС от гражданите (очевидно студентите могат да има само абстрактна представа):

  • На въпроса „Според Вас лично, познават ли гражданите ХОПЕС?” (А.11.2) с „Да” отговарят 2 % (очевидно с разбирането: „Щом ние не я познаваме, какво остава за обикновените граждани”…).
  • На въпроса „Позовават ли се гражданите на ХОПЕС?” (А11.3) обаче с „Да” отговарят цели 29 % (дали с представата за позоваване без познаване?).

 

Ключови за установяване на степенна на действително познаване на ХОПЕС са отговорите на няколко контролни въпроса:

13 % от студентите „смятат, че могат правилно да определят за конкретна ситуация приложима ли е ХОПЕС или не” (А11.4), с по-висока (17 %) самоувереност сред студентите в ЮФ на УНСС.

Впечатляващо цели 49 % отговарят правилно с „Да” на въпроса „Приложима ли е ХОПЕС по дело, по което приложима или относима е една директива на ЕС?” (А11.5), тук вече само 40 % от ЮФ на УНСС. Особено показателно за неразбирането обаче е, че сред смятащите, че познават ХОПЕС добре само 36 % дават верен отговор!...

Изискващият особено разбиране конкретизиращ въпрос „А ако директивата не е транспонирана, като срокът за това е изтекъл?” (А11.6), предполагащ напълно аналогичен отговор „Да”, правилно са отговорили само 26 %, което показва много широко (74 %) неразбиране!

Същественият (и за нуждите на проекта, и за практическото прилагане на ХОПЕС) въпрос „Приложима ли е ХОПЕС по наказателно дело? Защо?” (А12) 32 % отговарят с „Да”, повечето с открити отговори, 2/3 от които неверни или неточни…

Въпросът „Приложима ли е ХОПЕС по гражданско дело? Защо?” (А13) по същество води до аналогичен резултат, което вече е съвсем тревожно!

 

Контролните въпроси относно приложението на ХОПЕС показват драматично неразбиране!

На въпроса „Смятате ли, че възможността за позоваване на ХОПЕС е същата, като на ЕКПЧ? По-голяма? По-малка? Защо?” (А14) неразбирането проличава и от много малкия дял изрични отговори (17 %), при това повечето отново неверни и предимно в смисъл „ЕКПЧ се познава по-добре” (пълна невъзможност на студента по „Право” да осмисли правното, а не житейското измерение на въпроса за „възможността за позоваване”…). 65 % показателно изобщо не могат да отговорят, само 5 % отговарят правилно с „по-малка” (именно заради приложното поле!). Едва ли е утешително, че на същия въпрос правилно са отговорили само 3 % от анкетираните практикуващи юристи…

На въпроса „Според Вас разпоредбите на ХОПЕС имат ли директен ефект? Защо?” (А15) изобщо не могат да отговорят 62 % (и 71 % от ЮФ на УНСС), а смислен или относително верен отговор дават ок. 10 %...

Естествено само 8 % са отговорили с „Да” на въпроса  „Говорят ли Ви нещо делата Akkerberg Franson, Siragusa или Willems?” (А16)… Впечатляващо за хаоса в познанията е, че с „Да” отговарят само 9 % от смятащите, че познават ХОПЕС и цели 15 % от оценяващите средно познанията си ХОПЕС, както и че с „Да” отговарят 10 % от анкетираните в УНСС и само 7 % от анкетираните в СУ, което, разбира се, е категорично неверен отговор…

Повече от наложителен е изводът за изключително широко непознаване на ХОПЕС и неразбирането на нейното прилагане и в частност приложно поле!

 

Контролните въпроси относно общото и различното между ХОПЕС и ЕКПЧ дават показателни отговори.

На въпроса „Смятате ли, че възможността за позоваване на ХОПЕС е същата, като на ЕКПЧ? По-голяма? По-малка? Защо?” (А14) неразбирането проличава и от много малкия дял изрични отговори (17 %), при това повечето отново неверни и предимно в смисъл „ЕКПЧ се познава по-добре” (пълна невъзможност на студента по „Право” да осмисли правното, а не житейското измерение на въпроса за „възможността за позоваване”…). 65 % показателно изобщо не могат да отговорят, само 5 % отговарят правилно с „по-малка” (именно заради приложното поле!). Едва ли е утешително, че на същия въпрос правилно са отговорили само 3 % от анкетираните практикуващи юристи…

Много по-късно появяващият се в анкетата (нарочно) контролен въпрос „Има ли разлика в приложимостта на ХОПЕС и ЕКПЧ?” (Б1) вече води до 68 % правилен отговор „Да” (само 40 % в УНСС), но общо само 64 % от оценяващите високо познанията си за ХОПЕС...

Откритият уточняващ (само за отговорилите правилно/положително на предходния) въпрос „Каква е разликата в приложимостта на ХОПЕС и ЕКПЧ!” (Б2) е получил само 29 % верен отговор „ХОПЕС има по-тясна приложимост” (но пък цели 42 % от УНСС срещу само 26 % от СУ!), неправилно с „ХОПЕС има по-голяма приложимост, понеже е част от правото на ЕС” отговарят цели 40 % (при положение, че именно затова ХОПЕС има по-ограничена приложимост!) и цели 22 % абсурдно смятат, че „не могат да се сравняват, защото са част от различни правопорядъци” (и цели 24 % от СУ срещу 11 % от УНСС)… Тук можем инцидентно да установим съществена разлика в по-добро разбиране сред анкетираните мъже

Контролният (по-късен) въпрос „Произтичат ли от ХОПЕС по-засилени задължения за националния съдия, отколкото по ЕКПЧ?” (Б17.4) е много показателно получил само 17 % отговор „Да” (очевидно неразбиране на служебното начало, примата и действието).

Въпросът „Смятате ли, че ЕКПЧ се прилага/спазва по-добре, отколкото ХОПЕС” (Б4) – в отчетлива разлика с анкетираните практикуващи юристи! – остава без отговор сред 71 % от студентите! Повечето от изричните отговори обаче са аналогични: ЕКПЧ се познава по-добре…

 

Ключови за разбирането на приложимостта на ХОПЕС са няколко въпроса:

Въпросът „Длъжни ли са съдиите да прилагат ХОПЕС?” (Б6.1) е довел до само 73 % отговор „Да” (и само 36 % в УНСС?), но 70 % от оценяващите високо познанията си за ХОПЕС.

Показателно обаче на контролния въпрос „Длъжни ли са съдиите служебно да следят за спазването на ХОПЕС?” (Б6.2) само 41 % отговарят правилно с „Да”…

Обаче (странно защо) на въпроса „Длъжен ли е прокурорът да спазва/прилага ХОПЕС?” с „Да” отговарят вече 64 %, навярно заради инертната представа, че правата на човека трябва да бъдат защитени най-вече спрямо действията на прокуратурата…

Аналогично, на въпроса „Длъжна ли е администрацията да спазва/прилага ХОПЕС?” (Б10) с „Да” отговарят 62 % (но 68 % от СУ срещу 42 от УНСС?). 

Контролният (по-късен) въпрос „Произтичат ли от ХОПЕС по-засилени задължения за националния съдия, отколкото по ЕКПЧ?” (Б17.4) е много показателно получил само 17 % отговор „Да” (очевидно неразбиране на служебното начало, примата и действието).

Централният въпрос „Можете ли с едно изречение да определите кога (в какви случаи) е възможно/необходимо позоваване/прилагане на ХОПЕС?” (Б13) изключително показателно е останал без отговор от 67 % от анкетираните (81 % от УНСС)! А от отговорилите изрично 34 % повечето са дали силно неверни отговори…

Наглед подвеждащия въпрос „Има ли разлика между „прилагане” и „спазване” на ХОПЕС?” (всъщност проверяващ разбирането на приложението на „правата” и „принципите”, закрепени в ХОПЕС) получава наглед обнадеждаващите 76 % отговори „Да” (но само 54 % от УНСС).

Веднага след това обаче анкетираните отговарят максимално честно с 91 % отговори „Не” на въпроса „Наясно ли сте в какви случаи (по какви дела) се дължи спазване/прилагане на ХОПЕС?” (Б15), което всъщност потвърждава изводите от отговорите на предходните въпроси.

Въпросът „Можете ли с едно изречение да определите кога (в какви случаи) е възможно/необходимо позоваване/прилагане на ХОПЕС?” (Б16, подвеждащо дублиращ Б13!) вече внезапно е останал без отговор само от 26 %?! Предложените тук конкретизиращи отговори са получили резултат от 11 % „по всички дела” (невярно), 26 % „при нарушени човешки права” (формулирано общо, поради което също невярно) и 37 % изрични отговори, преобладаващо аналогично неверни…

Контролният въпрос „Може ли неспазване на ХОПЕС да бъде отнесено до ЕКПЧ?” (Б17.1) е получил само 42 % отговор „Да”, респ. въпросът „Може ли неспазване на ЕКПЧ да бъде сметнато за нарушение на ХОПЕС?” (Б17.2) е оставил без отговор цели 56 %.

Респективно дълбоко неразбиране на обхвата на ХОПЕС показват само 45 % отговори „Да” (и само 33 % в УНСС) на въпроса „Възможно ли е позоваване едновременно на ХОПЕС и ЕКПЧ за едно и също право?” (Б17.3).

 

Ключови за разбирането на действието на ХОПЕС (и по-общо на Правото на ЕС!) въпроси са получили тревожни отговори.

Въпросът „Ако български закон (друга правна норма) противоречи на ХОПЕС, длъжен ли е националният съдия да го/я остави неприложен/а?” (17.5) предполага като очевидно верен отговор „Да”, но такъв са посочили само 34 % от студентите (и само 21 % от УНСС). За сравнение правилно с „Да” на същия въпрос са отговорили 65 % от анкетираните практикуващи юристи, макар да се предполага, че те по-отдавна са (или изобщо не са) изучавали принципите на прилагане на правото на ЕС…

Логично аналогично тревожни са отговорите (само 28 % правилно с „Да” и само 17 % в УНСС) на предполагащия същия отговор въпрос „Ако международен договор на България противоречи на ХОПЕС, длъжен ли е националният съдия да го остави неприложен?” (Б17.6).

Въпросът „Ако разпоредба на ХОПЕС няма директен ефект, може ли да прояви примат?” (Б17.7) предполага добро познаване на специфичната практика на СЕС, но самоуверено само 56 % не са се решили да посочат отговор.

 

Ключови за разбирането на приложимостта на ХОПЕС са и поредица от въпроси, които очевидно проверяват по-скоро впечатления/представи, отколкото знания.

Очевидно със съзнанието за липсата на достатъчно наблюдения/опит и по-скоро за тестване на общите представи, въпросът „Според Вашите лични впечатления, прилага ли се ХОПЕС по дела пред български съдилища?” (Б5) е довел и до чувствително различни резултати в сравнение с анкетираните практикуващи юристи:

  • 43 % изобщо не могат да преценят (при 58 % от УНСС срещу 32 % от СУ и 42 % сред жените срещу 29 % сред мъжете?!);
  • 25 % отговарят с „изобщо не” или „много рядко” и други 23 % с „далеч не винаги, когато е възможно/наложително” (тук 27 % от СУ и само 8 % от УНСС).

Всеобщото усещане за слабост в системата показват и отговорите на въпроса „Умеят ли съдиите правилно да прилагат ХОПЕС?” (Б6.3) – само 21 % отговор „Да” (но 25 % от СУ срещу 8 % от УНСС, 11 % от мъжете срещу 27 % от жените).

Абсолютно същият резултат дава и въпросът „Умеят ли съдиите правилно да определят приложима ли е ХОПЕС по конкретно дело?” (Б6.4).

Това очевидно е един от проблемите, който трябва да намери централно място в обучителните материали и обученията по проекта!

 

 

Относно приложимостта на ХОПЕС спрямо бежанците/мигрантите.

Установява се много голяма степен на неразбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела (или по-общо за правна защита) на бежанци/мигранти. Установява се подценяване на тази проблематика. В огромната част от случаите въпросът за правата на бежанците/мигрантите се разглежда без отчитане на специфика в светлината на общия въпрос „Спазват ли се човешките права в България?”.

 

Въпросът „Правото на ЕС прилага ли се (има ли отношение) към мигрантите/бежанците?” (В1) е позволил установяване на относително разбиране (72 % „Да” и само 4 % „Не” при 62 % „Да” сред анкетираните практикуващи юристи, което показва младежки оптимизъм).

 

Въпросът „ХОПЕС прилага ли се (има ли отношение) към мигрантите/бежанците?” обаче отново показва неразбиране на приложното поле на ХОПЕС – с „Да” са отговорили само 50 % (при 72 % „Да” на предходния въпрос, като двата въпроса предполагат напълно идентичен отговор именно поради приложимостта на ХОПЕС във всички случаи, когато ПЕС е приложимо/относимо! – но и при аналогичен резултат сред анкетираните практикуващи юристи!).

 

Уточняващият (очевидно само за отговорилите с „Да” на предходния) въпрос „Пред кого?” (В3) се прилага ХОПЕС по отношение на бежанците позволява открити отговори, които най-често показват неразбиране в стил „Пред националните съдилища и Съда в Люксембург” или „Пред институциите, органите, службите и агенциите на Съюза” или пък „Административни съдилища”… Разбираемо, 67 % изобщо не са отговорили…

 

Показателно обаче на въпросите „Смятате ли, че българската администрация спазва ХОПЕС по отношение на мигрантите/бежанците?” (В4.1) и „Смятате ли, че българските съдилища спазват ХОПЕС по отношение на мигрантите/бежанците?” (В4.2) отговорите са много близки: 33 и 37 % „Да”, при 40 и 41 % „Колебая се”. Това показва по-оптимистична в сравнение с практикуващите юристи представа за неприлагане/неспазване на ХОПЕС по отношение на бежанците/мигрантите в България. Навярно всъщност тези разлики в отговорите на студентите показва по-скоро по-голяма толерантност или очакване за толерантност!

 

Въпросът „Смятате ли, че в българското общество има широка нагласа за пълно спазване на човешките права на мигрантите/бежанците? Защо?” (В5) много тревожно е оставил 52 % без отговор, а сред изричните отговори широко преобладава „Не”…

 

Аналогично въпросът „Кои основни човешки права на мигрантите/ бежанците смятате, че не са достатъчно добре защитени (или би трябвало да бъдат добре защитени)?” (В6) е оставил 71 % от студентите без отговор, а сред далите изрични отговори преобладават онези, в които се отбелязва, че в България изобщо няма добро спазване на човешките права!

 

Показателно и тук е – в по-общия прочит на отношението към защитата на основните права – че на въпроса „Според вас лично, гражданите познават ли ХОПЕС” (А10.2.) с „Да” отговарят 2 %...

 

Очевидна е негативната представа изобщо за възможността за защита на основни човешки права пред български съд: на въпроса „Могат ли гражданите да имат доверие на българския съд за защита на своите основни права?” (Г2.2), много показателно с „Да” отговарят само 37 %!

Обаче на въпроса „Могат ли гражданите да имат доверие на ЕС за защита на основните си права?” (Г2.1), цели 72 % отговарят положително (но пък 80 % от студентите в ЮФ на СУ и само 48 % от студентите в ЮФ на УНСС?!?)…

 

При въпроса „Според Вас лично, на кого гражданите могат да имат доверие за защита на основните си човешки права?” (Г3) с предложени множество възможни отговора и възможност за повече от един отговор, наглед изненадващо анкетираните студенти – в пълно съответствие с анкетираните практикуващи юристи?! – кредитират най-високо съда (62 %) и прокуратурата (макар и само 39 %) срещу „никого” (само 14 %), но цели 17 % за „чужди посолства”, цели 15 % „на НПО” и 22 % „на медиите” (но тук 46 % от мъжете и само 16 от жените)!

 

 Въпросът „Когато има проблеми със защитата на човешките права, кое според Вас лично е основната причина за това?” (Г4), също с  предложени множество възможни отговора и възможност за повече от един отговор, дава категоричен превес на „непознаване на правата” (70 %!), следван от „корупция” (44 %) и „лоши кадри” 27 %.

 

Наложителни са изводи за:

  • Широко усещане за липса на толерантност и нагласа за защита на човешките права набежанците/мигрантите;
  • Всеобща представа, че ХОПЕС практически не се прилага/спазва по отношение на бежанците/мигрантите;
  • Неумение на юристите да определят в кои случаи и как ХОПЕС може да бъде приложена по отношение на мигранти/бежанци
  • Търсене на оправдания извън правната система.

 

 

Относно необходимостта от обучения относно ХОПЕС.

Необходимостта е определена като голяма от съществено доминиращ дял (91 %) от респондентите!

 

    1. Личната ангажираност на анкетираните с прилагането на ХОПЕС (от особена важност за проекта) е проверена във въпросите:
    • Въпросът „Ако искате да се информирате относно ХОПЕС, откъде бихте потърсили информация?” (А17) показва ангажираност (само 6 % не са отговорили), но при възможност за повече от 1 отговор проличава драматична инертност: цели 61 % разчитат на познатото („от учебника по Право на ЕС” (където такава информация просто няма, при възприемането като „учебник” на 2-3 издания), други 63 % разчитат на лесното („от сайта на ЕС”). Драматично много (46 %) показват пълно неразбиране, посочвайки „от сайта на Съвета на Европа и/или на ЕСПЧ” (където информация за ХОПЕС почти няма!) и само 40 % (и само 29 % от УНСС) „от сайта на Съда на ЕС” (а практиката на СЕС е ключов основен източник в материята!). 49 % посочват „от книгите на А. Семов за правата на гражданите на ЕС” (сред тя обаче само 1 анкетиран от УНСС, особено показателно за драматичната феодализираност на учебния процес в отделните ЮФ!).
    • На въпроса „На какво, според Вас, се дължат проблемите (относно непознаването и неспазването на ХОПЕС? На това че…” (Г1) е предоставена възможност за избор на повече от 1 от предложени множество отговори. Най-широко споделяни (но все пак само с 46 % срещу над 60 % от анкетираните юристи) са отговорите в смисъл „Гражданите нямат представа, че могат да се позовават на ХОПЕС” или „Гражданите нямат никаква представа какви права им дава ХОПЕС”. Много показателно отговорът „Адвокатите не са подготвени да се позовават на ХОПЕС” избират 11 % от студентите (срещу 60 % от самите анкетирани адвокати) и само 21 % от студентите смятат, че „у нас законите по принцип не се спазват”!, като 34 % смятат, че „у нас законите поначало не се познават”.

 

    1. Всички респонденти, дали отговор на въпроса „Как смятате, че може да се подобри познаването и спазването на ХОПЕС?” (Д1), смятат, че в България е нужно да се прилагат повече обучения и информационни кампании за популяризирането на ХОПЕС. Акцент се поставя върху нуждата от повече информация/обучения за ХОПЕС. Над 73 % от анкетираните (с огромен брой изрични отговори) посочват най-вече „обучения”:Практически обучения с професионална насоченост” (или обратното); „Чрез обучение и съпътстващи събития с широк таргет – магистрати и гражданско общество, НПО”; „Специализирано обучение на магистрати и администрация”; „Чрез специализирано обучение на юристи и чрез медиите”…

 

    1. Социологическото проучване позволява да се направи еднозначен извод за изключително широка осъзната потребност на българските студенти по „Право” от допълнително задълбочено изучаване/подготовка относно ХОПЕС!

 

 

Относно конкретните форми за изучаване на ХОПЕС и личната готовността за участие в обучения относно ХОПЕС.

Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа създаването на специализиран сайт относно ХОПЕС?” (Д2.1) е получил 78 % отговори „Да” (но срещу 95 % сред съдиите и 100 % сред прокурорите!).

Този отговор категорично потвърждава разбирането за необходимостта от предвидения по настоящия проект обучителен сайт!

 

Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа да разполагате с достъпна допълнителна информация относно прилагането на ХОПЕС на английски език?” (Д2.2) също е получил висок дял отговори „Да” (70 %), но и цели 29 % „Не” или „Колебая се”…

Този отговор позволява да се смята, че обучителни материали на английски език биха били реално полезни и годни за използване в учебния процес в юридическите факултети.

 

Изненадващо не особено категорична подкрепа от 63 % (и само 44 % от УНСС), но и при 29 % без отговор сред студентите получава и създаването на „качествен модул за дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС” (Д2.3).

Този отговор позволява да се приеме, че интересът към „качествен” обучителен модул за самоподготовка би бил достатъчно голям! Тук трябва да се отчита голямата натовареност на студентите и очевидното им предпочитание към краткосрочни форми на обучение.

 

Показателно псе пак по-категоричен знак за потребност (81 % и 89 % от СУ) дават отговорите (в-с Д2.4) относно подобен модул „по-общо за Правото на ЕС”!

Повече от очевидна е огромната потребност от инструментариум за систематизирано, синтезирано (кратко) и достъпно, но практически ориентирано запознаване с основните въпроси от Правото на ЕС.

Поради това е наложително да се мисли:

  • както за включване в рамките на дейностите по проекта на най-съществените за студентите по „Право” елементи от познанието за Правото на ЕС (система на източниците, принципи на прилагане, значение на практиката на СЕС, практически последици на националния юрист – съдия, прокурор, адвокат). Подобно познание е абсолютна предпоставка за добро разбиране на особеностите (и действието/приложението) на ХОПЕС – с акцент върху практически централния въпрос за определянето на приложното поле на ХОПЕС (и по-общо на цялото ПЕС!);
  • така и за (навярно последващо, ако не паралелно, извън проекта) създаване на цялостен инструментариум за подобно подпомагане на обучението на студентите по „Право”!

 

Предвид общата насоченост на проучването – и въпросите, на които анкетираните вече са били отговорили – разбираемо много висок дял от 83 % (при 95 % от СУ и само 46 % от УНСС?) от анкетираните студенти са потвърдили ЛИЧНА ПОТРЕБНОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА ХОПЕС („Вие лично смятате ли, че имате нужда от изучаване на ХОПЕС?”, Д3). Отговорите на мъжете и жените са показателно аналогични.

 

На контролния (подвеждащ) въпрос „Каква е причината да не изпитвате потребност от изучаване на ХОПЕС?” (Д4) са отговорили само 34 респонденти, предимно понеже имат „много по-съществени непосредствени потребности за обучение” (12 %), но и „нямам нужда (ХОПЕС няма да е важна в работата ми)” (цели 15 %).

 

Същата относително висока воля (70 % „Да”! – но при 95 % сред практикуващите!) показва въпросът „Вие лично готов/а ли сте да участвате в достъпни форми за задълбочено изучаване на ХОПЕС?” (Д5).

В този въпрос има един насочващ елемент – изразът „достъпни форми”. Но доколкото този израз очевидно е разчетен правилно, още по-наложителни са изводите за задължително съобразяване на бъдещите обучителни форми с конкретните потребности (възможност за ангажиране) на студентите.

 

Централен за нуждите на проекта въпрос е „Как бихте участвали” (Д6) – в подобни „достъпни форми” на „задълбочено” обучение.

  • Разбираемо, 63 % предпочитат да е „организирано от ЮФ” (инертност).
  • Наглед в отклонение от анализираното по-горе, само 19 % от всички анкетирани студенти изразяват готовност да участват в „поредица от семинари в рамките на 1 година” – очевидно поради и без това голямата си учебна натовареност…
  • Но 54 % са готови да участват в „семинар за 2-3 дни” и ако е в контекста на изучаване и на други въпроси от правото на ЕС (30 %).
  • Показателно е, че и сред студентите изискване за „участие на авторитетни чуждестранни лектори/специалисти” изразяват само 24 %.

 

Разбираемо на въпроса „Защо не бихте участвали?” (Д7) отговарят само изразилите нежелание на по-горния въпрос, но от тях с „необходимо ми е първо да изуча правото на ЕС” отговарят 41 %, други 28 % просто „нямат време”, а 34 % нямат отговор.

 

 Контролният (по същество повторен, съзнателно, за нуждите на проекта) въпрос „Вие лично бихте ли се включили в дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС?” (Д8) получава все пак обнадеждаващите 59 % отговори „Да” (странно при 65 % от СУ и 40 % от УНСС и още по-показателно 60 % от смятащите, че познават много добре правото на ЕС и цели 73 % смятащи, че познават ХОПЕС). Всъщност тук може да се установи много ясна връзка: тези, които (смятат че) познават по-добре ХОПЕС и/или Правото на ЕС, имат и по-високо съзнание за потребност от допълнително обучение относно ХОПЕС! Очевидно когнитивният вектор „знам какво не знам” при студентите е от огромно значение!

 

Централният (за нуждите на изводи относно осъществяването на проекта) въпрос „При какви условия бихте се включили?” (Д9) позволява установяването на следните основни изисквания:

  • „Само ако дава действително практически полезни знания/умения” получава 49 % (срещу цели 76 % от съдиите);
  • Но „Само ако е много добре организирано/подготвено или лесно за ползване” получава 58 %;
  • Но и (в потвърждение на предходни отговори…) „Само ако дава достатъчно добро познание относно цялото Право на ЕС (обхват, действие и т.н.)” – 44 %;
  • За цели 30 % от студентите е много важна личната убеденост, че „е много полезно”, а за 26 % е определящо да е „напълно безплатно”.

 

Друг централен (с оглед продуктите, които ще бъдат създадени в рамките на проекта) въпрос е „Бихте ли прочели помагало относно действието на ХОПЕС в обем …” (Д10.1 – 4):

  • 5 страници – 68 % от анкетираните (но цели 88 % от мъжете, респ. 72 % от СУ срещу 54 % от УНСС?);
  • 15 страници – 67;
  • 50 страници – 65 %;
  • 250 страници – САМО 27 % (и 49 % колебаещи се) – очевидно потвърждение на съмнението относно необходимост от по-разгърнато познание;
  • Очевиден е изводът, че мнозинството от анкетираните студенти биха предпочели относително по-кратки обучителни инструменти.
  • Екипът прави категоричния извод, че проектът трябва да доведе до създаване на максимално полезни кратки (5-50 стр.) учебни материали.

 

Въпросът „Ползвали ли сте (намирали ли сте) информация относно ХОПЕС?” (Д11) е получил само 34 % отговор „Да”. От така отговорилите само 48 % твърдят, че са ползвали/намирали информация на български език (в-с Д12), а общо 35 % – на друг или на български и друг език, което влиза в явно противоречие с посочената по-горе широка готовност за ползване на материали на английски език (каквито със сигурност има налични – и достъпни – несравнимо повече, отколкото на български език)…

 

Относно потенциалните адресати (нуждаещи се) на обучение относно ХОПЕС (в-с Д15.1-4) анкетираните студенти смятат (без особена категоричност), че

  • е необходимо администрацията да бъде обучавана относно ХОПЕС (78 %!)
  • и то „засилено” (69 %);
  • и е необходимо обучението по Право на ЕС в юридическите факултети да бъде засилено чувствително (само 59 %, 61 % от СУ срещу 50 % от УНСС),
  • обучението по Право на ЕС в юридическите факултети трябва да включи дисциплина относно ХОПЕС само според 37 % от студентите (!).
  • Наложителен изглежда изводът, че е необходимо проектът да допринесе за МОТИВИРАНИ с оглед и на очакванията на студентите конкретни предложения за изменения на учебните програми на юридическите факултети (евентуално и Наредбата за единните държавни изисквания за специалността „Право”) в посока:
  • Засилване (както подобряване, така и разширяване, както на обхвата, така и на хорариума) на обучението по Право на ЕС
  • Включване на задълбочено изучаване на ХОПЕС (доколкото отделните факултети изобщо разполагат с кадри, годни да предложат такова…).

 

 

V. Обобщени изводи и препоръки.

 

1. Относно важността на проблематиката.

  • Установява се относително широко разбиране на студентите за необходимостта от проучване и анализиране на степента на познаване на ХОПЕС, необходимостта от добро прилагане на ХОПЕС от всички държавни органи.
  • Ясно се установява:
  • много високата степен на непознаване ХОПЕС (съдържание, приложимост, действие) и
  • много висока степен (дори респондентите да не настояват за такова в изричните отговори) на необходимост от изучаване на ХОПЕС във ВУЗ-ЮФ.

 

  1. Относно познаването на Правото на ЕС.
    1. Установява се относително много ниска степен на самооценка за познаване на Правото на ЕС, съпроводена и с относително ниска степен на действително познаване (въз основа на няколко контролни въпроса). В сравнение със самооценката на практикуващите юристи се установява много по-засилена само-взискателност или по-добро познаване на материята, водеща именно до ясна представа за степента на непознаване…

Установява се заявление на 99 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на правото на ЕС и на принципите на прилагане на правото на ЕС! Изключително силен индикатор както за високо самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем, пряко свързан и с въпроса за прилагането на ХОПЕС!

    1. Установява се много висока степен на непознаване и на практически централния въпрос за принципите на прилагане на Правото на ЕС.

Установява се заявление на 90 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на принципите на прилагане на правото на ЕС! Изключително силен индикатор за наличие на много голям проблем, пряко свързан и с въпроса за прилагането на ХОПЕС!

Препоръки:

  • Проектът да доведе до създаването на кратки, синтезирани обучителни материали за нуждите на учебния процес в ЮФ относно основните особености на ЕС и неговата правна система и на принципите на прилагане на Правото на ЕС (с оглед доброто прилагане на ХОПЕС като ключов елемент от правната система на ЕС);
  • Обучението по този проект да включи акцент върху принципите на прилагане на Правото на ЕС – с оглед различното прилагане на отделните категории разпоредби на ХОПЕС („права” и „принципи”).
  • В обучението по проекта непременно да се включат студенти от по-горни курсове, вече минали обучение както по базовата дисциплина „Право на ЕС”, така и по структурните правни дисциплини.

 

  1. Относно познаването на ХОПЕС
    1. Установява се впечатляващо ниска степен на самооценка и за познаването на ХОПЕС, съпроводена с ясни доказателства за отсъствието на добро познание. Направено е по същество заявление на 93 % от анкетираните за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС! Числото съвпада изцяло с анкетата сред практикуващи юристи, което е изключително силен индикатор както за самосъзнание, така и за наличие на много голям проблем!
    2. Данните позволяват да се установи – сред всички анкетирани, на основата на контролните въпроси много силно съзнание за непознаване или недобро познаване на ХОПЕС и много ниска степен на познание!
    3. Установява се, че само 33 % от студентите по право изобщо са изучавали ХОПЕС (или имат спомен за това), което дори при тях не е довело поне до задоволително познание.
    4. Много категорични са изводите, че:
  • ХОПЕС се изучава хаотично и инцидентно;
  • Обучението по дисциплината „Право на ЕС” дава изключително слабите резултати за познанието на ХОПЕС! Това навярно може да се обясни с крайно ограничения (и до сега!) хорариум на тази дисциплина – най-ниският сред всички задължителни дисциплини! – но не никак извинява извода…

Препоръки:

  • Проектът да допринесе за значително разширяване на обучението относно ХОПЕС (в няколко учебни дисциплини в ЮФ).
  • В този смисъл проектът следва да допринесе до значителни промени в учебните програми на юридическите факултети и в Наредбата за единните държавни изисквания за специалността „Право”.
  • Проектът да допринесе за създаване на инструментариум за самостоятелно изучаване на ХОПЕС.

 

    1. Изричните отговори на анкетираните на въпроса „Какво смятате, че не знаете относно ХОПЕС?” разкриват много широк кръг проблеми, по които е необходимо обучение.

Препоръки:

  • Проектът да доведе до създаването на обучителни материали и задълбочено обучение в ЮФ относно:
  • Целите на ХОПЕС (за какво точно служи този правен инструмент);
  • Съдържанието на ХОПЕС (какви права закрепва);
  • Действието/прилагането на ХОПЕС (за кого се отнася, на кого налага задължения и какви, на кого предоставя правя и спрямо кого);
  • Прокараното в ХОПЕС съществено разграничение между „права” и „принципи” (респ. действието на отделните норми на ХОПЕС);
  • Приложното поле на ХОПЕС (кога, пред кого, по какви дела, в кои случаи, по чия инициатива се прилага ХОПЕС);
  • Последиците при неприлагане/неспазване на ХОПЕС и
  • Разликата между „прилагане” и „спазване” на ХОПЕС.

 

    1. Установява се драматично непознаване на общото и разликите в обхвата и действието на ХОПЕС И ЕКПЧ.

Препоръки:

  • Проектът да доведе до създаването на обучителни материали и задълбочено обучение в ЮФ относно общото и различното между ХОПЕС И ЕКПЧ (обхват и прилагане).

 

 

  1. Относно познаването/разбирането на приложението (приложното поле) на ХОПЕС (централната проблематика на проучването).
    1. Установява се много ясно съзнание за много ниска степен на познаване на ХОПЕС и на разбиране за обхвата (приложното поле) на Хартата.

Отговорите в проучването позволяват да се направи ясен извод за масово непознаване на приложното поле (възможността за позоваване) на ХОПЕС!

    1. На основополагащия за целите на проекта (изучаване „само” на приложното поле на ХОПЕС) въпрос „Кога се прилага ХОПЕС?” (А9) наглед възхитително под 1 % са посочили „винаги” (напълно невярно), но цели 68 % нямат никаква идея (не са отговорили)! От далите изричен отговор 21 % обаче повечето също отговарят напълно невярно или недостатъчно вярно, което отново показва над 80 % непознаване/неразбиране!

Това е достатъчно, за да се направи ясен извод за масово непознаване на приложното поле (възможността за позоваване) на ХОПЕС!

    1. Резултатите в отговорите на въпроса „Как се прилага ХОПЕС?” (А10) естествено са аналогични: 80 % без отговор и половината от отговорилите с изричен текст.
    2. Отчита се и почти пълната липса на практически опит, което обаче тук няма връзка с липсата на теоретични знания…
    3. На базата на отговорите на респондентите може да се установи, че ЕКПЧ е малко по-разпознаваема, но въпроси като „Може ли неспазване на ХОПЕС да бъде отнесено до ЕСПЧ?” и „Може ли неспазване на ЕКПЧ да бъде сметнато за нарушение на ХОПЕС?” показват масово неразбиране на последиците от паралелното действие на двата акта. Още по-тревожно и показващо масово неразбиране обхвата и съдържанието на ХОПЕС е отговарянето само на 48 % от анкетираните (и само 52 % от съдиите) с „Да” на въпроса „Възможно ли е позоваване едновременно на ХОПЕС и ЕКПЧ за едно и също право?”.

Препоръки:

  • Проектът да акцентира върху обучителен инструментариум относно последиците на паралелното действие на ХОПЕС и ЕКПЧ.

 

    1. Ключови за установяване на степенна на действително познаване на ХОПЕС са отговорите на няколко контролни въпроса:
      1. 13 % от студентите „смятат, че могат правилно да определят за конкретна ситуация приложима ли е ХОПЕС или не” (А11.4), с по-висока (17 %) самоувереност сред студентите в ЮФ на УНСС.
      2. Впечатляващо цели 49 % отговарят правилно с „Да” на въпроса „Приложима ли е ХОПЕС по дело, по което приложима или относима е една директива на ЕС?” (А11.5), тук вече само 40 % от ЮФ на УНСС. Особено показателно за неразбирането обаче е, че сред смятащите, че познават ХОПЕС добре само 36 % дават верен отговор!...
      3. Изискващият особено разбиране конкретизиращ въпрос „А ако директивата не е транспонирана, като срокът за това е изтекъл?” (А11.6), предполагащ напълно аналогичен отговор „Да”, правилно са отговорили само 26 %, което показва много широко (74 %) неразбиране!
      4. Същественият (и за нуждите на проекта, и за практическото прилагане на ХОПЕС) въпрос „Приложима ли е ХОПЕС по наказателно дело? Защо?” (А12) 32 % отговарят с „Да”, повечето с открити отговори, 2/3 от които неверни или неточни…
      5. Въпросът „Приложима ли е ХОПЕС по гражданско дело? Защо?” (А13) по същество води до аналогичен резултат, което вече е съвсем тревожно!

Препоръки:

  • Проектът да акцентира върху обучителен инструментариум относно определянето на приложното поле на ХОПЕС.

 

    1. Ключови за разбирането на действието на ХОПЕС (и по-общо на Правото на ЕС!) въпроси са получили тревожни отговори.
      1. Въпросът „Ако български закон (друга правна норма) противоречи на ХОПЕС, длъжен ли е националният съдия да го/я остави неприложен/а?” (17.5) предполага като очевидно верен отговор „Да”, но такъв са посочили само 34 % от студентите (и само 21 % от УНСС). За сравнение правилно с „Да” на същия въпрос са отговорили 65 % от анкетираните практикуващи юристи, макар да се предполага, че те по-отдавна са (или изобщо не са) изучавали принципите на прилагане на правото на ЕС…
      2. Логично аналогично тревожни са отговорите (само 28 % правилно с „Да” и само 17 % в УНСС) на предполагащия същия отговор въпрос „Ако международен договор на България противоречи на ХОПЕС, длъжен ли е националният съдия да го остави неприложен?” (Б17.6).
      3. Въпросът „Ако разпоредба на ХОПЕС няма директен ефект, може ли да прояви примат?” (Б17.7) предполага добро познаване на специфичната практика на СЕС, но самоуверено само 56 % не са се решили да посочат отговор.

Повече от наложителен е изводът за изключително широко непознаване на ХОПЕС и неразбирането на нейното прилагане и в частност приложно поле!

 

 

  1. Относно приложимостта на ХОПЕС спрямо бежанците/мигрантите.
    1. Установява се много голяма степен на неразбиране на приложимостта на ХОПЕС по дела (или по-общо за правна защита) на бежанци/мигранти. Установява се обаче по-висока чувствителност и по-широка обща нагласа за засилено спазване на основните права на човека.
    2. Проличава и категорично съзнание за необходимостта от защита на човешките права на бежанците/мигрантите и постигане на познание (при практически липса на такова) за произтичащите за тях защитими пред националните институции на приемащата държава права.
    3. Наложителни са изводи за:
  • Широко усещане за липса на толерантност и нагласа за защита на човешките права набежанците/мигрантите;
  • Всеобща представа, че ХОПЕС практически не се прилага/спазва по отношение на бежанците/мигрантите;
  • Неумение на юристите да определят в кои случаи и как ХОПЕС може да бъде приложена по отношение на мигранти/бежанци;
  • Търсене на оправдания извън правната система.

Препоръки:

  • Проектът да акцентира върху приложимостта на ХОПЕС (и по-общо на ПЕС) по отношение на мигрантите/бежанците и доведе до създаването на обучителни инструменти в материята.
  • Проектът да допринесе за постигане на високо съзнание на неразграничимост между права на човека общо и правата на бежанците/мигрантите в частност.

 

  1. Относно необходимостта от обучения относно ХОПЕС.
    1. Необходимостта е определена като голяма от съществено доминиращ дял (86 %) от респондентите! Радикално голяма част от анкетираните заявяват ясно разбиране за необходимостта от обучения относно ХОПЕС (приложно поле, действие, прилагане).
    2. Всички респонденти, дали отговор на въпроса „Как смятате, че може да се подобри познаването и спазването на ХОПЕС?” (Д1), смятат, че в България е нужно да се прилагат повече обучения и информационни кампании за популяризирането на ХОПЕС. Акцент се поставя върху нуждата от повече информация/обучения за ХОПЕС. Над 73 % от анкетираните (с огромен брой изрични отговори) посочват най-вече „обучения”:Практически обучения с професионална насоченост” (или обратното); „Чрез обучение и съпътстващи събития с широк таргет – магистрати и гражданско общество, НПО”; „Специализирано обучение на магистрати и администрация”; „Чрез специализирано обучение на юристи и чрез медиите”…
    3. Социологическото проучване позволява да се направи еднозначен извод за изключително широка осъзната потребност на българските студенти по „Право” от допълнително задълбочено изучаване/подготовка относно ХОПЕС!

Препоръки:

  • В рамките на проекта да се проведат обучения с висока степен на публичност и по възможност с включване на по-широк кръг юристи.
  • Проектът да доведе до създаване на обучителен инструментариум, годен за продължително и устойчиво последващо използване за нуждите на множество обучения.

 

  1. Относно конкретните форми за изучаване на ХОПЕС и личната готовността за участие в обучения относно ХОПЕС.
    1. Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа създаването на специализиран сайт относно ХОПЕС?” (Д2.1) е получил 78 % отговори „Да”.

Този отговор категорично потвърждава разбирането за необходимостта от предвидения по настоящия проект обучителен сайт!

    1. Въпросът „Полезно ли би било за Вашата работа да разполагате с достъпна допълнителна информация относно прилагането на ХОПЕС на английски език?” (Д2.2) също е получил висок дял отговори „Да” (70 %), но и цели 29 % „Не” или „Колебая се”…

Този отговор позволява да се смята, че обучителни материали на английски език биха били реално полезни и годни за използване в учебния процес в юридическите факултети.

    1. Изненадващо не особено категорична подкрепа от 63 % (и само 44 % от УНСС), но и при 29 % без отговор сред студентите получава и създаването на „качествен модул за дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС” (Д2.3).

Този отговор позволява да се приеме, че интересът към „качествен” обучителен модул за самоподготовка би бил много голям!

    1. Показателно псе пак по-категоричен знак за потребност (81 % и 89 % от СУ) дават отговорите (в-с Д2.4) относно подобен модул „по-общо за Правото на ЕС”!

Повече от очевидна е огромната потребност от инструментариум за систематизирано, синтезирано (кратко) и достъпно, но практически ориентирано запознаване с основните въпроси от Правото на ЕС.

Препоръки:

  • както за включване в рамките на дейностите по проекта на най-съществените за студентите по „Право” елементи от познанието за Правото на ЕС (система на източниците, принципи на прилагане, значение на практиката на СЕС, практически последици на националния юрист – съдия, прокурор, адвокат). Подобно познание е абсолютна предпоставка за добро разбиране на особеностите (и действието/приложението) на ХОПЕС – с акцент върху практически централния въпрос за определянето на приложното поле на ХОПЕС (и по-общо на цялото ПЕС!);
  • така и за (навярно последващо, ако не паралелно, извън проекта) създаване на цялостен инструментариум за подобно подпомагане на обучението на студентите по „Право”!

 

    1. Същата относително висока воля (70 % „Да”! – но при 95 % сред практикуващите!) показва въпросът „Вие лично готов/а ли сте да участвате в достъпни форми за задълбочено изучаване на ХОПЕС?” (Д5).

В този въпрос има един насочващ елемент – изразът „достъпни форми”. Но доколкото този израз очевидно е разчетен правилно, още по-наложителни са изводите за задължително съобразяване на бъдещите обучителни форми с конкретните потребности (възможност за ангажиране) на студентите.

 

    1. Централен за нуждите на проекта въпрос е „Как бихте участвали” (Д6) – в подобни „достъпни форми” на „задълбочено” обучение.
  • Разбираемо, 63 % предпочитат да е „организирано от ЮФ” (инертност).
  • Наглед в отклонение от анализираното по-горе, само 19 % от всички анкетирани студенти изразяват готовност да участват в „поредица от семинари в рамките на 1 година” – очевидно поради и без това голямата си учебна натовареност…
  • Но 54 % са готови да участват в „семинар за 2-3 дни” и ако е в контекста на изучаване и на други въпроси от правото на ЕС (30 %).
  • Показателно е, че и сред студентите изискване за „участие на авторитетни чуждестранни лектори/специалисти” изразяват само 24 %.

Препоръки:

  • Да се отчете високата натовареност на студентите по „Право” и очевидното им предпочитание към кратки на обучение, които могат да обслужат техни осъзнати потребности от квалификация, без съществено натоварване.

 

    1. Контролният (по същество повторен, съзнателно, за нуждите на проекта) въпрос „Вие лично бихте ли се включили в дистанционно (електронно) самообучение относно ХОПЕС?” (Д8) получава все пак обнадеждаващите 59 % отговори „Да” (странно при 65 % от СУ и 40 % от УНСС и още по-показателно 60 % от смятащите, че познават много добре правото на ЕС и цели 73 % смятащи, че познават ХОПЕС). Всъщност тук може да се установи много ясна връзка: тези, които (смятат че) познават по-добре ХОПЕС и/или Правото на ЕС, имат и по-високо съзнание за потребност от допълнително обучение относно ХОПЕС! Очевидно когнитивният вектор „знам какво не знам” при студентите е от огромно значение!
    2. Централният (за нуждите на изводи относно осъществяването на проекта) въпрос „При какви условия бихте се включили?” (Д9) позволява установяването на следните основни изисквания:
  • „Само ако дава действително практически полезни знания/умения” получава 49 % (срещу цели 76 % от съдиите);
  • Но „Само ако е много добре организирано/подготвено или лесно за ползване” получава 58 %;
  • Но и (в потвърждение на предходни отговори…) „Само ако дава достатъчно добро познание относно цялото Право на ЕС (обхват, действие и т.н.)” – 44 %;
  • За цели 30 % от студентите е много важна личната убеденост, че „е много полезно”, а за 26 % е определящо да е „напълно безплатно”.

 

    1. Друг централен (с оглед продуктите, които ще бъдат създадени в рамките на проекта) въпрос е „Бихте ли прочели помагало относно действието на ХОПЕС в обем …” (Д10.1 – 4):
  • 5 страници – 68 % от анкетираните (но цели 88 % от мъжете, респ. 72 % от СУ срещу 54 % от УНСС?);
  • 15 страници – 67;
  • 50 страници – 65 %;
  • 250 страници – САМО 27 % (и 49 % колебаещи се) – очевидно потвърждение на съмнението относно необходимост от по-разгърнато познание.

Очевиден е изводът, че мнозинството от анкетираните студенти биха предпочели относително по-кратки обучителни инструменти.

Екипът прави категоричния извод, че проектът трябва да доведе до създаване на максимално полезни кратки (5-50 стр.) учебни материали.

Препоръки:

  • До колкото е възможно, проектът да доведе до създаване на инструменти за синтезирано (кратко) и достъпно запознаване на студентите по „Право” с най-съществените елементи от познанието за Правото на ЕС (система на източниците, принципи на прилагане, значение на практиката на СЕС, практически последици на националния юрист – съдия, прокурор, адвокат). Подобно познание е абсолютна предпоставка за добро разбиране на особеностите (и действието/приложението) на ХОПЕС – с акцент върху практически централния въпрос за определянето на приложното поле на ХОПЕС (и по-общо на цялото ПЕС!).

 

 

Наложителен изглежда изводът, че е необходимо проектът да допринесе за МОТИВИРАНИ с оглед и на очакванията на студентите конкретни предложения за изменения на учебните програми на юридическите факултети (евентуално и Наредбата за единните държавни изисквания за специалността „Право”) със следните

Препоръки:

  • Засилване (както подобряване, така и разширяване, както на обхвата, така и на хорариума) на обучението по Право на ЕС
  • Включване на задълбочено изучаване на ХОПЕС (доколкото отделните факултети изобщо разполагат с кадри, годни да предложат такова…).

 

 

 

СИНТЕЗИРАН ИЗВОД:

Драматично необходимо е да бъдат създадени устойчиви и годни за широка употреба обучителни инструменти и да бъде подготвена промяна в Учебната програма на специалност „Право” за разширено изучаване на ХОПЕС!

 

СИНТЕЗИРАНА ПРЕПОРЪКА:

Проектът да доведе до създаването на достатъчен обем и с динамична използваемост устойчиви и годни за широка академична употреба обучителни инструменти, акцентиращи върху обхвата/съдържанието, приложното поле и прилагането на ХОПЕС, действието на отделните разпоредби (с и без директен ефект), и последиците от неизпълнението на задължението за прилагане/спазване на ХОПЕС!

 

 

 

[1] Тук бе приложен контролен анкетен механизъм: идентичен въпрос, зададен 2 пъти в различни части на анкетата, довежда до относително различни резултати: 69 % отговорят с „Да” на в-с А10.1., но само 64 % отговарят по същия начин на в-с Б10…

[2] Тук бе приложен контролен анкетен механизъм: идентичен въпрос, зададен 2 пъти в различни части на анкетата, довежда до относително различни резултати: 69 % отговорят с „Да” на в-с А10.1., но само 64 % отговарят по същия начин на в-с Б10…