Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

100

Семинарни упражнения/консултации

50

Практически упражнения (хоспетиране)

-

Обща аудиторна заетост

150

Извънаудиторна заетост

Реферат

-

Доклад/Презентация

-

Научно есе

-

Курсов учебен проект

100

Учебна екскурзия

-

Самостоятелна работа под научно ръководство

50

Обща извънаудиторна заетост

150

ОБЩА ЗАЕТОСТ

300

№

Формиране на оценката

% от оценката

1.     

Семестриални изпити по учебните дисциплини

50 %

2.     

Защита на дипломен проект

50 %

Анотация на учебната програма:

Правото на Европейския съюз исторически нова, изключително специфична и стратегически важна материя. То е самостоятелен правопорядък, който урежда сложни отношения, без аналог в досегашната история на човечеството. Европейският интеграционен процес се основава на специфичен (и непознат на международното право) механизъм на функционално ограничаване на суверенитета на членуващите държави и предоставяне от тях на властови правомощия (компетенции) на интеграционния съюз (ЕС).

Този процес се основава на уникална правна конструкция, отличаваща се със сложна собствена система правни източници и уникални собствени принципи на прилагане в членуващите държави. Това е властови правопорядък, без аналог в историята на международните отношения, резултат на изграждане в продължение вече на повече от 6 десетилетия.

Той се осъществява от самостоятелна институционна система без аналог и правните му актове подлежат на пълен съдебен контрол. В обхвата на широката дейност на ЕС основно място заема управлението на цялостен Икономически и паричен съюз (основаващ се на изграждан 5 десетилетия Вътрешен пазар), но се включват също множество неикономически материи, а след Лисабонския договор централно място има гражданина на ЕС с допълнителния съюзен каталог основни права.

Макар това да е относимо и към други материи, за „Правото на ЕС” в особено голяма степен е вярно, че тя е „базова”, доколкото е основа за успешно правоприлагане в редица други материи – предвид факта, че много широк (и все по-широк) кръг обществени отношения имат интеграционна правна уредба, а принципът на примат на съюзното право не само му дава надмощие пред всички вътрешноправни норми (независимо от ранга им), но го прави относимо към всички правно уредени обществени отношения (нито една национална правна норма не може да се прилага, ако е несъвместима със съюзна правна норма). От друга страна обаче овладяването на материята на съюзното право изисква добро разбиране и познаване на редица други материи (на първо място конституционно право и международно право, разбира се, теория на държавата и правото и теория на международните отношения).

Важно е да се разбира, че Правото на ЕС има изключително съществени особености (основателно определяни като „уникални”), не просто отличаващи го принципно от международното право, но и позволяващи то да се определя като „принципно нов правопорядък”.

Трябва ясно да се отчита, че интеграционната материя е изключително широкообхватна и с огромна практическа приложимост. Може без преувеличение да се твърди, че в една членуваща в ЕС държава целият стопански и отделно целият публичен живот са пряко повлияни, ако не рамкирани от Правото на ЕС. Нека добавим и нарастващото голямо значение на финансовите средства, осигурявани от ЕС в рамките на неговите многобройни „политики” и чрез неговите „фондове”.

Изучаването на правната система на европейската интеграция (или Правото на ЕС) е безусловна необходимост за всеки юрист в държава-членка на ЕС. Правото на ЕС се прилага пряко във всички членуващи държави и поражда защитими пред съд субективни права на частните лица. Доброто усвояване на дисциплината позволява добро разбиране на особеностите и дейността на ЕС и е абсолютна предпоставка за осъществяването на функции в съдебната система и задължително изискване за всякаква юридическа дейност в администрацията или стопанските отношения на една държава-членка на ЕС. Същевременно лошото прилагане на Правото на ЕС води до административни и съдебни производства на равнището на ЕС и налагане на тежки икономически санкции срещу самата държава.

Република България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. През 2010 г. Европейският съвет прие Стратегическа рамка „СТОКХОЛМСКА ПРОГРАМА – ОТВОРЕНА И СИГУРНА ЕВРОПА В УСЛУГА И ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ”, последвана от План за действие, приет от ЕК. Тя определя „приоритетите на Европейския съюз (ЕС) в сферата на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010-2014 г.”, като основните заложени принципи са „Европа на правата” и „Европа на правосъдието”. Предвидени са изрично задължителни мерки относно „даване на права на гражданите на Европа, в частност относно правото на свободно движение, защита в държави извън ЕС и гражданско участие”, „по-добро сътрудничество в европейското правоприлагане”, „засилване на международното присъствие на ЕС в областта на гражданското и наказателното право, главно чрез договаряне на споразумения и конвенции с държави извън ЕС”, „достъпът на гражданите до правосъдие трябва да се улесни, така че техните права да бъдат по-добре съблюдавани в ЕС”, „ЕС трябва да цели постигане на съответствие с международния правен ред с цел да се създаде сигурна правна среда за взаимодействие със страни, които не са членки на ЕС” и др.

Предлаганата учебна програма за следдипломна квалификация, съобразена с практиката на водещите европейски университети, включва пет групи теоретични и практически въпроси, които позволяват постигането на добро и широкообхватно базово познание, което може успешно да бъде допълнено в следващи обучения с познание по отделни теми. Разделението в пет основни групи теми (проблеми) е условно, но може да се приеме за класическо (утвърдено в европейската доктрина). Според него задължителният теоретичен и практически обхват на обучението включва пет основни кръга проблеми (на които съответстват и 3-те учебни дисциплини):

1.                          ПРАВНА СИСТЕМА НА ЕС. История, теория и методология на европейската правна интеграция и основни принципи на интеграцията. Институционна система на ЕС и връзка с националните институции. Правна система на ЕС: режим на компетенциите, система на източниците и принципи на прилагане);

2.                          Съдебна система на ЕС. Организация и функциониране, възможности на националния юрист, задължения на националния съдия);

3.                          МАТЕРИАЛНО ПРАВО НА ЕС. Основи на материалното право и секторните политики на ЕС. Защита на правата на човека в ЕС.

Сред особеностите на материята могат да се посочат от една страна изключителната динамика на материята в последното десетилетие (от Договора от Ница от 2003 г. през Договора от Лисабон от 2009 г., до последните изменения от 2013 г. и новите проекти за реформиране на ЕС), а от друга страна – в същия период материята бе снабдена от изобилна литература на български език – преводна и на утвърдени български автори, както и сборници от престижни международни конференция в България (общо над 25 издания), която позволява да се говори за устойчиво изграждаща се национална школа по Право на ЕС.

Предварителни изисквания:

Успешната подготовка в рамките на курса за следдипломна квалификация изисква добро познаване на Теорията на държавата и правото, Конституционното право, Международното право, История и теория на международните отношения и в частност на особеностите на основните международните организации.

Условие за постигането на съществен резултат е свободното ползване на поне един и изучаването на поне още един западен език.

Очаквани резултати:

Добро познаване на институционната и правната система на европейското интеграционно обединение;

Добри базови практически умения за разбиране и прилагане на правните актове на ЕС като действащ в страната правопорядък;

Добри базови знания, основа за постигане на практически умения за работи със средства от европейските фондове и осъществяване на европейските политики;

Добри теоретични познания и практически умения за реализиране и защита на основните права на гражданите на ЕС;

Добри познания за правната система на ЕС, които успешно да бъдат допълнени и задълбочени в други обучителни програми и в Международната магистърска програма „Право на ЕС” в ЮФ на СУ.

№

Дисциплини и теми

Хорариум

1.                   

Дисциплина 1. Правна система на ЕС.

(История, теория и методология на европейската правна интеграция

и основни принципи на интеграцията. Институционна система на ЕС и връзка с националните институции. Правен режим на компетенциите на ЕС. Система на източниците на ЕС. Принципи на прилагане на правото на ЕС.)

Особености на развитието на Европа след Втората световна война. Основни международни организации – членство, предмет на дейност, основни органи, особености, разграничения: ООН, ОССЕ, ОИСР, ЕФТА, НАТО, ЗЕС и др. (особености, функции, органи, актове).

2 л.

2.                   

Съвет на Европа – създаване, цели, вътрешна организация: органи, състав, компетентност, актове. Членство, членство на България. Европейски съд по правата на човека.

1 л.

3.                   

Предистория, цели и ценности на европейската интеграция. Планът „Шуман” от 1950-а година – основни идеи, значение, последици. Създаване на ЕОВС. Интеграционен ентусиазъм и неуспехи. Неуспехът на ЕПО и ЕОО. Планът „Фуше”. Планът „Плевен”. Създаване на Европейските общности. Учредителни договори (особености).

1 л.

4.                   

Понятие за „европейска интеграция”. Разграничение между ЕС и международните организации. Разграничение между Правото на ЕС и Международното право. Същност, историческо развитие, икономическа и политическа логика на изграждането на европейската интеграционна конструкция. Етапи на европейската интеграция. Демократичен дефицит и преодоляването му в отделните ревизии на УД. Довършване, разширяване и задълбочаване на интеграционния процес. Единен европейски акт.

1 л.

5.                   

Договор от Маастрихт – особености и съдържание. Основни изменения в ДЕИО. Създаване на ЕС. Разграничение между „трите стълба”.

1 л.

6.                   

Договорите от Амстердам и Ница – предпоставки, съдържание, последици.

1 л.

7.                   

Конституция за Европа – особености, цели и съдържание на реформата и причини за неуспеха. Лисабонският договор – особености, значение, основни изменения в УД. Договор за стабилност, координация и управление в ИПС от 2012 г.

1 л.

8.                   

Основни особености и специфики на Европейския съюз. Властова природа на ЕС. Правосубектност на ЕС. Същностни специфики на правото на ЕС.

1 л.

9.                   

Компетентност на ЕС – особености, значение, видове компетенции, материален обхват след Лисабонския договор. Принципи на целесъобразност и пропорционалност. Принципи на субсидиарност и пропорционалност.

2 л.

10.                

Дискусионна лекция: Зачитане на националната идентичност на държавите членки – правна уредба и съдебна практика. Значение. Тенденции и перспективи в развитието на ЕС.

1 л.

11.                

Обща характеристика и основни особености на институционната система на ЕС. Принцип на изграждане. Съпоставка с институционната система на държавата. Основни принципи на институционната система на ЕС – институционно равновесие, институционна самостоятелност, лоялно сътрудничество между институциите, прозрачност. Последици от измененията с Лисабонския договор.

1 л. 

12.                

Европейски съвет – състав, правомощия, актове, мнозинства. Председател на ЕСв. Върховен представител на ЕС за външните отношения и сигурността.

1 л.

13.                

Съвет на ЕС – състав, правомощия, актове, мнозинства, особености. КОРЕПЕР и консултативни комитети – състав, функции, актове, особености. Българско председателство на Съвета на ЕС.

1 л.

14.                

Европейска комисия – конституиране и състав, функции, актове, мнозинства, процесуална легитимация, реформа от Лисабон, други особености.

1 л.

15.                

Европейски парламент – състав, организация, правомощия и развитието им във времето, актове, мнозинства, процесуална легитимация, реформа от Лисабон, особености.

1 л.

16.                

Нормотворчески процедури – систематизация, общи особености, развитие във времето, правна уредба. Обикновена законодателна процедура – правна уредба, ход на процедурата, особености, значение.

1 л.

17.                

Сметна палата, Европейска централна банка – състав, организация, правомощия, функциониране, актове. Консултативни комитети (ИкоСоКо, КоРе) – състав, функции, значение. Други органи, агенции и служби – състав, функции, особености.

1 л.

18.                

Система на изпълнителните комитети (комитология) – особености, значение, роля на националните органи.

1 л.

19.                

Общи особености на правната система на ЕС. Систематизация на източниците на Правото на ЕС. Йерархия на източниците.

1 л.

20.                

Първични източници – видове, приемане, влизане в сила, особености. Видове норми в Учредителните договори. Общи правни принципи – видове, разграничение, извеждане, роля, прилагане. Приложимост на принципите на Международното право в правото на ЕС.

2 л.

21.                

Производни източници на Правото на ЕС по чл. 288 ДФЕС. Други „производни” източници. Реквизити на правните актове на институциите. Нова номенклатура на актовете на ЕС след Лисабонския договор – видове актове, значение на разграничението. Йерархия на правните актове на ЕС и определяне на йерархичното място на един акт, значение.

2 л.

22.                

Директива – правна уредба, особености, действие, видове директиви, органи, приемащи директиви.

2 л.

23.                

Международни договори на ЕС – правна уредба, процедура по сключване, особености, място в йерархията, приложение. Международни договори на държавите-членки – правна уредба, задължения на ДЧ. Особености, роля и значение на практиката на СЕС като източник на правото. Обичай – видове, роля, разграничение от Международното право.

1 л.

24.                

Правни принципи на интеграцията. Принцип на институционна и процедурна автономия и нейните граници. Принцип на лоялно сътрудничество.

1 л.

25.                

Принципи на прилагане на правото на ЕС в ДЧ – извеждане, обхват, особености, значение. Разграничение от Международното право.

2 л.

26.                

Принцип на непосредствената приложимост: същност, особености и уредба. Разграничение от Международното право. Непосредствена приложимост на отделните източници на съюзното право.

2 л.

27.                

Принцип на примат. Извеждане и утвърждаване в практиката на СЕС. Нормативно закрепване на принципа на примат. Действие на примата по отношение на различните съюзни правни източници. Действие на примата по отношение на различните национални източници.

2 л.

28.                

Разграничение между примата на Съюзното и примата на Международното право в държавите-членки. Особености на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КРБ и (не)приложимостта му по отношение на Съюзното право. Зачитане на конституционната идентичност на ДЧ (актуална юриспруденция на СЕС).

2 л.

29.                

Дискусионна лекция: Последици от действието на примата по отношение на държавите-членки и на гражданите.

1 л.

30.                

Принцип на директен ефект  в правото на ЕС – извеждане и утвърждаване в практиката на СЕС. Разграничение от въпроса за директния ефект в Международното право. Същност и дефиниране на директния ефект и на принципа на директния ефект. Особености на директния ефект. Критерии за директен ефект. Видове директен ефект. Директния ефект в първичните източници на Съюзното право.

2 л.

31.                

Директният ефект в „производните” източници на Съюзното право. Директен ефект в директивите. Директен ефект в другите източници на Съюзното право.

2 л.

32.                

Дискусионна лекция: Практически измерения на принципа на директния ефект. Последици от действието на принципа на директния ефект по отношение на държавите-членки и на гражданите.

2 л.

33.                

Дисциплина 2. Съдебна система на ЕС.

Особености на интеграционния правопорядък, обосноваващи и налагащи съществуването на обособена съдебна власт. Изграждане на органите на съдебната власт на ЕС – исторически преглед и логика на измененията в УД относно съдебната система. Основни различия между интеграционните съдилища и международните съдилища. Правна уредба на съдебната власт в ЕС. Взаимоотношение между Съда на ЕС и националните съдилища – особености и разграничения. Доктринална власт на Съда на ЕС над националните съдилища.

2 л.

34.                

Състав и организация на съдилищата на ЕС. Състав на Съда – изисквания към съдиите и генералните адвокати. Обективни гаранции за независимост. Несъвместимост. Клетва. Назначаване. Мандат и статус. Особената фигура на генералния адвокат – роля, изисквания, първи ГА. Заключения на генералния адвокат – предмет, процесуална роля, доктринално значение. Съдебни състави.

2 л.

35.                

Компетентност на Съда на ЕС – обща характеристика, видове съдебна компетентност. Типизирани функции на съдебната институция на ЕС. Класификации и обща систематизация на производствата в компетентността на СЕС. Функционално разпределение на компетентността между съюзните съдилища. Основни производства пред Съда на ЕС – систематизация, разграничения. Общи процедурни правила. Актове на Съда на ЕС – видове актове, структура и постановяване, порочни актове и защита. Действие на актовете на СЕС. Практиката на Съда на ЕС като източник на право.

2 л.

36.                

Производство срещу ДЧ: характер на делото и на решението. Основания на иска. Активна и пасивна легитимация. Досъдебна фаза – особености, значение. Официално уведомително писмо и мотивирано становище.

2 л.

37.                

Действия и бездействия на ДЧ в нарушение на интеграционното право. Защитна теза на ДЧ – ограничения. Налагане на санкции – предпоставки, инициатива, видове санкции и критерии на ЕК за определяне, мониторинг.

2 л.

38.                

Производство за отмяна на акт на ИОСА на ЕС – правна уредба, предмет на делото, условия за допустимост на жалбата за отмяна – активна легитимация, „привилегировани” и „непривилегировани” ищци, годен за атакуване акт, пасивна легитимация, срок. Основания за отмяна. Обхват на контрола на съда. Ход на производството. Решение на съда. Ограничения и особености.

2 л.

39.                

Производство за противоправно бездействие – правна уредба, предмет, компетентен съд. Активна легитимация, „привилегировани” и „непривилегировани” ищци. Пасивна легитимация. Доказване на противоправност. Срокове и ход на производството. Решение на съда. Ограничения и особености.

2 л.

40.                

Производство за преюдициално заключение – особености, роля и значение. Предназначение и предмет на производството. Участници, правна уредба. Кой може да отправя преюдициално запитване? Критерии за национална юрисдикция. Задължителност на запитването – последна инстанция, други инстанции. Предпоставки за започване на производството. Сезиране на Съда – момент, форма и съдържание на запитването. Възможности на СЕС по отношение на текста на запитването. Процесуална автономия. Атакуемост на определението.

2 л.

41.                

Ход на производството за преюдициално заключение. Устна фаза – факултативност, съдържание. Бързо и спешно производство. Правна сила и действие на решението на СЕС. Последици при несъобразяване от националните органи.

2 л.

42.                

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие – обхват и особености на предоставената компетентност, мерки по осъществяване, тенденции. Създаване на съюзна прокуратура.

2 л.

43.                

Дисциплина 3. Материалното право на ЕС.

(Вътрешен пазар, секторни политики и режим на конкуренцията.

 Гражданство на ЕС и защита на правата на човека в ЕС)

Вътрешен пазар и четири свободи на движение – общо представяне, основни особености. Правна основа на Вътрешния пазар. Понятие за Вътрешен пазар. Основни характеристики на Вътрешния пазар. Историческо развитие на Вътрешния пазар.

2 л.

44.                

Свободно движение на стоки. Определение за Митнически съюз. Обща митническа тарифа. Териториален обхват. Произход на стоката. Специални режими за митническо облагане. Забрана на такси с еквивалентен ефект.

2 л.

45.                

Свобода на предоставяне на услуги. Бенефициентите (разграничение между физически и юридически лица). Разлики в правния режим при активно и пасивно предоставяне на услуги. Хармонизация на националните законодателства в областта на предоставянето на услуги. Свободно движение на юридически лица. Понятие за „дружество” в Правото на ЕС. Право на ЮЛ на достъп до дейностите в друга ДЧ. Принцип на взаимното признаване. Право на ЮЛ да осъществяват свободно дейността си в друга ДЧ. Европейски търговски обединения – европейски.АД, ЕОИИ, ЕКД.

2 л

46.                

Икономическа интеграция – определение, форми и динамика на икономическата интеграция. Цели. Ползи. Интеграционни политики на ЕС – правна основа, видове. Компетенции на ЕС при осъществяването на политиките. Субсидиарност. Материално право на ЕС – понятие, обхват, общо представяне на основните политики. Финансова рамка на политиките на Европейския съюз. Многогодишна финансова рамка за периода 2007-2013 г. и за периода 2014-2020. Бюджет на ЕС. Фондове на ЕС.

2 л.

47.                

Данъчна политика на ЕС – принципи, инструменти, актове.

2 л.

48.                

Обща селскостопанска политика – правна уредба, цели, принципи, осъществяване. Единен селскостопански пазар.

2 л.

49.                

Регионална политика на ЕС – правна уредба, участие, инструменти за осъществяване. Структурни фондове. Организация и принципи на функциониране на регионалната политика. Реформа на регионалната политика.

2 л.

50.                

Енергийна политика на ЕС – принципи, инструменти, актове.

Политика по опазване на околната среда – правна уредба, принципи, осъществяване.

2 л.

51.                

Общо понятие за конкуренция и право на свободна конкуренция. Правна уредба. Материален и органичен критерий за предприятие Териториално приложно поле на съюзното конкурентно право. Критерий за приложимост на съюзното право в областта на конкуренцията. Приложими правила спрямо предприятията. Режим на доминиращото положение – понятие, злоупотреба с доминиращо положение (чл. 102 ДФЕС).

2 л.

52.                

Обща политика по външните работи и сигурността – правна уредба и специфика, осъществяване. Върховен представител на ЕС. Обща търговска политика на ЕС.

2 л.

53.                

Дискусионна лекция: Членство в ЕС – критерии и процедура. Засилено сътрудничество – правна уредба и приложимост. Политика по разширяването на ЕС. Политика на добросъседство на ЕС. Отношения България – ЕС: предистория, Европейско споразумение за асоцииране, Договор за членство, проблеми след присъединяването.

2 л.

54.                

Гражданство на ЕС – предистория, икономическа и политическа логика. Правна уредба и основни особености.

2 л.

55.                

Икономически права на гражданите на ЕС по чл. 45 ДФЕС. Свободно движение на лицата и икономически права. Права на лица, които не са граждани на ЕС.

2 л.

56.                

Политически права на гражданите на ЕС – видове, разграничения, значение, защита. Изборни права в друга ДЧ. Други права на гражданите на ЕС – уредба, съдържание, значение. Обмудсман на ЕС. Практика на СЕС относно гражданството на ЕС и правата на човека.

2 л.

57.                

Защита на правата на човека в Европа – предистория, основни правни актове. Хартата на основните права на ЕС – предистория, правна форма, действие до и след Лисабонския договор. Съдържание на ХОПЕС. Условен кодификационен характер.

2 л.

58.                

ХОПЕС – разграничение между права и принципи (практическо значение по делата пред национален съд)

2 л.

59.                

Действие на ХОПЕС – особености, приложно поле, ограничения, протоколи относно ХОПЕС.

2 л.

60.                

Дискусионна лекция: Присъединяване на ЕС към ЕКПЧ – предистория, проблеми на присъединяването.

2 л.